Позиция на Реформирана Презвитерианска Църква относно определените от Бога граници на всяка власт във връзка със здравето на хората
Първо: Смятаме, че като презвитери в Църквата сме отговорни пред Бога и хората, да отправяме ясни послания по всички въпроси, които са на дневен ред в обществото ни. Съзнаваме, че ние не сме съвършени (Фил.3:12) и не можем да даваме съвършени отговори – съвършен е само Господ Бог и Неговият Закон (Яков 1:17, Пс.19:7, Пс.18:30). Затова и нашата позиция е написана според светлината, която нашият съвършен Бог ни е дал по въпросите, които разглеждаме (Еф.5:13, 2 Кор.4:6, 1 Сол.5:5).
Нашата цел не е да се превръщаме в проводници на която и да е пропаганда, относно фактите или липсата на факти, по отношение на което и да е заболяване. Ролята на презвитерите не е свързана с изследване на медицински казуси и предлагане на решения относно здравословни проблеми, освен изискването да се молим и да помажем страдащите (Яков 5:14-15). Уповавайки на Словото, за нас е важно да постоянстваме в Истината, на която сме длъжни да поучаваме Църквата (Деян.2:42, 1 Тим.4:16, Тит 2:7-8). Поради тези причини, тази Позиция разглежда кратко и ясно ролята на институциите, когато говорим за здравеопазване, и границите, които Богът на Библията е поставил пред тези институции, които граници не трябва да бъдат преминавани – в противен случай това е грях!
Второ: Редно е да заявим ясно, че цялата власт на небето и на земята е дадена на Господ Исус Христос. (Ис.9:6-7, Дан.7:13-14, Кол.1:15-20, Мат.28:18). От което произтича и заключението, че като установени от Бога, земните власти са задължени да служат Нему. Това означава, че всички земни власти са длъжни да управляват богоугодно, според Божия закон и в послушание към Христос (Пс.2:1-12, Рим.13:1, Рим.13:3-5, 1 Пет.2:13). Това могат да бъдат семейната власт (Еф.6:1, Кол.3:20, 1Петр.3:1), гражданските власти (Рим.13:1, 1 Пет.2:13-14), църковните власти (Евр. 13:17), професионални власти (1 Пет. 2:18), и самоуправляващи се индивиди (Пр.25:28, Рим.12:1-2, Мк.12:31, Лев.19:18, 1 Пет. 2:16). Всички те са под властта на Господ Исус Христос.
Трето: Погрешно е да се приписва пълна власт на която и да е човешка институция, защото това би било идолопоклонство, тъй като този вид неограничена власт принадлежи само на Господ Исус Христос (Ис.9:6-7, Дан.7:13-14, Кол.1:15-20, Мат.28:18). Това установява граници за юрисдикциите на всички власти, които съществуват под властта на Христос. Следователно е логично да заключим, че ако е добро и угодно на Бога да се покоряваме „във всичко“ на коя да е от властите (Кол.3:20,22, Еф.5:24, Тит 2:9, Рим.13:3-4), се има предвид „във всичко“, което не противоречи на Писанието. В този смисъл, християните трябва да се подчиняват на указанията и заповедите на гражданските власти, но само ако те са в рамките на определените им от Бога граници (Рим.13:1, 1 Пет.2:13). В същото време християните могат да изберат да се подчинят на някои несправедливи заповеди, когато такива заповеди могат да бъдат изпълнени, без да се извършва грях. Това може да се дължи на факта, че изпълнението на заповедите се извършва по принуда, че изпълнението е целесъобразно или че изпълнението се извършва, за да се разкрие още повече порочността и греховността на заповедта (Рим.12:20, Мат.5:38-42).
Четвърто: Това, което е очевидна несправедливост (т.е. грях) според нас в днешната ситуация е свързано с политиката на гражданските власти по отношение на принудителните мерки, налагани на здрави хора. Ограничителните мерки на властите свързани с изискване за ваксинации, за да може човек да упражнява професията си, да води социален и културен живот, да пътува или почива, са абсолютно незаконни. Ако ролята на гражданските власти е свързана с правосъдие, а именно да наказва злото и да хвали доброто (Рим.13:3-4, 1 Пет.2:14), то как ограничителни мерки налагани на очевидно здрави хора може да се приемат като наказание на злото и похвала на доброто? Предпоставката в действията на гражданските власти е, че здравите хора са зли и трябва да бъдат наказани. А те са зли, защото не приемат по собствен избор и убеждение нещо, което властите нямат право да им налагат, защото не е в областта на тяхното служение под Бога.
Пето: Водени от любов към Бога и ближния – заповедта, която изпълнява Закона (Рим.13:8-10), всеки християнин има отговорността да прецени, дали неговите действия биха навредили на други хора. Подобно решение е лично и отговорността се носи лично пред Бога. В този смисъл, всеки човек е свободен да ограничава собственото си движение сред обществото с цел опазване здравето на ближните, ако сметне за разумно да го направи. Това е и смисълът на самоконтрола под Бога. Всеки, който е болен и смята, че би наранил други хора или дори само че би им причинил физически дискомфорт, е редно да се самоизолира, след като е болен и не желае да причини зло другиму – това самите ние винаги сме вършили. Обратният принцип е невалиден и алогичен. Не може човек да бъде изолиран, ако очевидно е здрав и не застрашава ничие здраве.
Очевидно за нас е, че е християнски дълг на всяко семейство да се стреми към благополучието на ближния си (Лев. 19:18; Мат. 22:39; Йер. 29:7) и че това включва приемането на разумни практики за болните, като да се въздържат от съзнателно излагане на риск на своите ближни. Всеки християнин трябва да се стреми да живее в мир с всички хора по начин, който показва любовта на Христос в послушание към Божия закон (Рим. 12:18; Мих. 6:8).
Шесто: Не сме съгласни с налагането на нов стандарт за морал, според който здрав човек, който просто води делата си в обществото без ваксинация, тестване за вируси или носене на маска, е престъпник или безотговорен към обществото човек. Ако се приеме такъв стандарт за верен, гражданските власти биха могли постоянно да регулират и ограничават всеки аспект от живота ни, тъй като различни грипоподобни вируси могат да се разпространяват несъзнателно по всяко време – това винаги може да се използва от гражданските власти като основание за терор на медицинска основа.
Видно от Писанията е, че гражданските, както и църковните власти нямат права, дадени им от Бога, да задължават или по какъвто и да е начин да принуждават хората да се инжектират с каквото и да е или да изискват да покриват устата, носа, въобще лицето си с маски. Всяка гражданска или църковна власт, която се опитва да принуди хората или техните деца по какъвто и да е начин да изпълняват подобни нареждания или ги заплашва с глоба, затвор, социален остракизъм или други форми на принуда за това, че не носят маска или не си инжектират някакво вещество в тялото, си присвоява власт, която не е делегирана от Бога, и е тежък грях.
Впрочем, личните и семейните решения за отказ от ваксиниране или носене на маски не противоречат на библейската заповед да обичаме ближния като себе си (Лев. 19:18, Мат. 22:39). Спазването на даден препоръчителен начин на действие относно здравето не се превръща в гражданско или морално задължение чрез позоваване на предполагаемо „мнозинство“ от експертни мнения или налични медицински данни.
Седмо: Искаме съвсем ясно да заявим, че нито презвитерите, нито Църквата като цяло, нито гражданските власти или професионалните организации са упълномощени от Бога да налагат със сила заповеди и закони на когото и да било, по какъв начин да се грижи за здравето си. Словото ни казва: „И тъй, никой да ви не осъжда за това, което ядете или което пиете“ (Кол.2:16). Това заявление се отнася до всичко, което вкарваме в тялото си. Грижата за здравето е в сферата на личната ни отговорност пред Бога и е въпрос между нас и Него. Така че всяка медицинска интервенция, която някой е предприел или не е предприел, е само и единствено в сферата на неговата лична и семейна (ако става въпрос за малки деца) отговорност пред Бога.
Църквата, гражданските власти, или професионалните организации могат да дават съвети и препоръки (1 Тим. 5:23) на база виделината, която Бог им е дал по отношение на здравето, но не и да налагат насилствено на който и да е човек бреме, непозволено от Бога. Подчертаваме, че родителите не са виновни в нищо, ако решат да се откажат от дадена медицинска интервенция, като например медицинска процедура или ваксина, поради факта, че не са убедени в краткосрочния или дългосрочния риск или ефективността на интервенцията. Това остава вярно, независимо от това, какви препоръки са получили или не са получили от лекар. Конкретно църковните презвитери нямат право да осъждат който и да е християнин за това, какво е решил да стори в полза на личното си здраве – какво е вкарал в тялото си (Кол.2:16). В същото време искаме да е пределно ясно, че ако зад някаква медицинска интервенция, която индивидът е предприел, не стоят праведни мотиви, а целите са незаконни и греховни, то това се вижда от Бога и няма да остане неразкрито или без наказание от Него. (Лука 12:2, Мат.10:26, Осия 12:2, Ис.26:21, Ис.24:22)
Димитър Господинов – презвитер в Реформирана Презвитерианска Църква
Елиян Петков – презвитер в Реформирана Презвитерианска Църква
Йовко Хараланов – презвитер в Реформирана Презвитерианска Църква
Николай Вълчев – презвитер в Заветна Реформирана Църква
Петър Порумбачанов – презвитер в Реформирана Презвитерианска Църква
МОЖЕ ДА ПОДКРЕПИТЕ ПОЗИЦИЯТА, КАТО ПОПЪЛНИТЕ КРАТКАТА ФОРМА ПО-ДОЛУ:
Подписи:
