Съветите на Джон Плауман или прости съвети за обикновени хора

от Чарлз Х. Спърджън

Написах „Съветите на Джон Плауман (Плауман – oрач, човек на ралото:бел.прев.)“ за орачите и обикновените хора. Поради това, изисканият стил на писане и изтънчените думи са изхвърлени, а наместо тях съм използвал притчи и домашни фрази. Прицелих ударите си в пороците на мнозина и се опитах да осветля онези морални ценности, без които мъжете се покваряват. Много от това, което има нужда да се каже на работещите хора, може и да не подхожда за амвона и Неделята. Тези скромни страници могат да учат хората на пестеливост и икономика, през всеки ден от седмицата, независимо дали биват четени в селска къщурка или в работилница и ако някои хора научат написаните тук уроци няма да се покая поради това, че съм използвал прост, недодялан и селски език.

Плоуман е име, за което мога с право да претендирам. Всеки проповедник е сложил ръка на плуга и неговата работа е да разчупи незасятата кафява пръст. Няма нужда да се извинявам заради това, че съм писал в полу-хумористичен стил, тъй като точно поради този ми начин на говорене, добри и морални учения бяха чути от поне 300 000 човека. Няма особена добродетел в това да се пише високопарно и нечетливо.

Приятно четене!

Към мързеливите (глава 1)

Ползата от даване съвети на мързеливите е толкова голяма, колкото ако се опиташ да налееш вода в сито, а що се отнася до това мързеливците да бъдат променени, за човек ще е по-добре да се опита да угои състезателна хрътка. още »

За религиозните мърморковци (глава 2)

Всяко магаре се мисли за достатъчно достойно, че да стои посред кралските коне; всяко момиче мисли, че може да поддържа домакинството по-добре от майка си . . . но мислите не са факти. Цацата също се мислела за херинга, но рибарят мислел другояче. Онези, които си свиркат с уста и си представят, че могат да орат, не разбират, че в работата на един добър орач има много повече от свирукане. още »

За обликът на проповедника (глава 3)

Добър кон не може да е лош цвят, а истински добър проповедник може да облича каквото си иска и никой няма да се интересува от това, но макар да не можеш да съдиш за виното по бъчвата, добрият външен вид е препоръчителен, дори и за пред орача. още »

За добродушието и строгостта (глава 4)

Не бъдете сладки като мед, защото светът ще ви погълне, нито кисели като оцет, за да не ви изплюе. Във всяко нещо има умереност и само твърдоглавците стигат до крайности. още »

За търпението (глава 5)

За търпението Търпението е ценно като мъдростта: грам търпение струва колкото килограм акъл. Всички мъже хвалят търпението, но малко го прилагат в живота си. То е лекарство, полезно за всички болести. още »

За клюкарството (глава 6)

В нашата страна, в църквата Уолтън, може да се види един странен намордник, наричан още „Маска на позора“, който е бил използван в прежни години да се „връзват“ езиците на жените, та да не пречат на съпрузите и съседите си. още »

За улавянето на възможности (глава 7)

Някои мъже никога не са напълно будни, когато влакът потегля. Те някак допълзяват до гарата точно на време, за да видят как влакът се отдалечава и заспало да рекат: „Боже мили, да не би влакът да е тръгнал? Часовникът ми сигурно е спрял да работи през нощта“. още »

Дръжте си очите отворени (глава 8)

За да оцелее в този свят, човек трябва добре да се оглежда и дори когато спи, да държи едното си око отворено, понеже има много стръв за рибите, много мрежи за птиците и много капани за човека. Докато лисиците са все още често срещани, би било глупаво, да се държим като гъски. още »

Мисли за мислите (глава 9)

Много малко от написаното тук трябва да се запише на сметката на Джон Плауман, защото нашият пастор, както бих казал аз, впрегна конете и пое ралото, а орачът само удари някой друг камшик, за да се задържи народа буден. още »

За недостатъците (глава 10)

Онзи, който се хвали, че е съвършен, е свършено глупав. Обиколил съм света надлъж и шир и никъде не съм видял нито съвършен кон, нито съвършен мъж, и никога няма и да видя, дорде две недели не се случат наедно. още »

За нещата които не си струват усилията (глава 11)

„Не харчете всичко, което притежавате; не вярвайте на всичко, което чувате; не разправяйте всичко, което знаете и не вършете всичко, което можете.“, това е мъдра стара поговорка. още »

За дългът (глава 12)

Когато бях много малко момче, все още облечено в престилка, и ходех в училището на една жена, се случи така, че ми трябваше пръчка графитен молив, но нямах пари за да си го купя. още »

Домът (глава 13)

Думата „дом“ винаги е била поезия за мен. Звъни като сватбени камбани, само че по-меко и сладко, и резонира по-дълбоко в ушите на сърцето ми. още »

За мъжете, които са паднали (глава 14)

Съдбата на никой мъж не е напълно ясна до деня на смъртта му: промяната на участта е в ръцете на Живота. Онзи, който се вози в карета може скоро да се окаже този, който трябва да я чисти. още »

За надеждата (глава 15)

Яйцата са си яйца, но това не пречи някои от тях да са развалени, така и надеждите са надежди, но това не пречи многото от тях да са просто самозаблуди. още »

За разходите (глава 16)

Лесно е да се печелят пари сравнено с предизвикателството да бъдат изхарчени добре – всеки може да вади картофи, но една жена на десет умее да ги сготви добре. още »

Една добра дума за съпругите (Глава 17)

В миналата глава спряхме конете си под знака на „Добрата жена“ и тъй като под този знак, ако не за зверовете, то поне за мъжа има разтуха. още »

Двуликите мъже (Глава 18)

Религиозните измамници са най-лошите вредители, и страхувам се, че са така многобройни като плъхове в стар чувал за зърно. още »

Малко насоки за преуспяване (Глава 19)

Грандиозната тайна на успеха е тежкият труд. От безделието не произлиза нищо, освен парцали и беднотия. Единственият начин да се натрупа богатство е като човек си плюе на ръцете. Без пот няма награда. още »