Начало Християнските роби на Америка

Християнските роби на Америка

Ако сте християнин в днешна Америка вие постепенно, но неотклонно губите свободата си да решавате къде, как и за кого ще работите. Вие вече не сте свободни – вие сте просто обект, виртуален роб, чийто работен ден е определян от държавни чиновници, които притежават властта да определят вашият икономически живот или да постановяват вашата икономическа смърт.

Мислите че преувеличавам?

Вероятно не сте чували за „Сладките Торти на Мелиса“ в Грешам,  Орегон. Това е семейна сладкарница, която след месеци на долни заплахи и разследване от Бюрото по Труда и Промишлеността на щата Орегон, обяви, че обектът ще бъде затворен, поради продължителните нападки от страна на адвокати защитаващи еднополовите „бракове“.

Миналият Януари, Арон и Мелиса Клейн попаднаха на първа страница в националните медии, когато отказаха да опекат сватбена торта за една лесбийска двойка.

Господин Клейн казва: „Вярвам, че бракът е между мъж и жена. Не искам да помогна на някой да отпразнува посвещаване към един цял живот в грях.“

Лесбийската двойка пуснала оплакване за дискриминация в Бюрото по Труда и Промишлеността, след което, войнствено настроени хомосексуални групи започнали протести и бойкоти. Клейн казва, че получавал съобщения, в които е бил заплашван, че семейството му ще бъде убито. Отправящите заплахите се изразили надежда децата му да умрат!

В края на краищата, Бюрото по Труда и Промишлеността на Орегон обявява, че ще започне формално разследване за дискриминация срещу християнското семейство.

Комисар Брад Авакиан казва пред „The Oregonian“, че направил честно и пълно разследване с цел да определи дали сладкарницата е дискриминирала лесбийките.

Авакиан заевява: „Всеки има право да вярва в каквото иска, но това не означава, че хората имат право да дискриминират някого. Целта е да „реабилитираме“ онези, които нарушават закона за да се поучат от грешките си . . .“

С друг думи, хората трябва да се откажат от религиозните си вярвания.

Подобен е и случаят „Илейн срещу Уилок“, в който Върховният съд на Ню Мексико реши, че арт-фотографката Илейн Хугуенин е нямала право да откаже да снима „церемонията по вричане“ (нещо, което хомотата правят там, където бракът помежду им е забранен) на лезбийска двойка, въпреки че в момента еднополовите бракове в Ню Мексико са забранени.

Може да намерите повече информация за случая тук

В този случай хомосексуалистите, които искали от християнката да наруши вярванията си и да участва в „церемонията по вричане“, твърдели, че Илейн е нарушила Законът за човешки права на Ню Мексико.

Тамара Табо съобщава в блога  „Над законна“: „Илейн оспорва твърдението че е нарушила закона и не само това: Ако тя действително е нарушила приложение на закона, то този закон нарушава правото на свободното слово и свободната конкуренция, гарантирани от Първата поправка на Конституцията.“

Табо също отбелязва, че съдът не бил съгласен с подобно твърдение, тъй като „когато Илейн отказала да снима церемонията на лесбийките не просто е нарушила Законът за човешки права на Ню Мексико, тя все едно е отказала да снима сватбата на хора от различни раси.“

В шокиращо съгласие с това абсурдно отсъждане, Ричърд К. Босон, член Върховният съд на Ню Мексико, ясно заявява, че хората на вярата трябва да избират между съвест и търговия. Той казва: „В някои моменти от живота си, всички сме принудени да направим компромис, макар и малък, за да угодим на различните ценности на хората. Илейн и съпругат и Джонатан са задължени от законна да направят компромис с религиозните си вярвания, които вдъхновяват живота им. Това е цената на гражданството им!“

Такова заявление е шокиращо, не само защото поставя хомосексуалистите на едно и също ниво на защита като една цяла отделна раса, но също така, защото изисква участие в техните афери, от хора, чийто религиозни убеждения им забраняват участие в хомосексуални активности.

Това далеч надхвърля изискването всички да бъдат третирани като равни, когато става въпрос за неща като снабдяване с храна и „други обществени каузи“.

Това означава, че държавата има правото да ви накара да участвате в нещо, което е противно на религията ви.

А ако насила сте накарани да работите или да предлагате таланта и артистичността си против волята си, то вие наистина сте роби.

За онези, за които думата „роб“ е твърде напоена с Американска история за да бъде използвана в подобен контектс, ще използвам думата „крепостник“. Дума, която Линкълн е използвал в речта си, при второто си встъпване в длъжност и която пасва още по-добре на казусите.

Как по друг начин да се опише ситуацията на човек, който няма избор и е накаран да работи в полза на другиго. Такъв човек е оставен на своеволията на насилника, който може да го наказва за възражение или заради желанието да си тръгне!

Крепостничеството е точното положението, в което се намират онези вярващи, които са против еднополовите „бракове“ и които отказват да участват в това, което вярата им заклеймява като грешно.

За щастие Съюзът за защита на свободата (Alliance Defending Freedom) се зае със случаят на Илейн и Джонатан Хугуенин. Може да научите повече затова оттук. Целта на ADF, както казва Алан Сиърс е: „ Защита на правата, на всички американци да слушат и говорят, да живеят Божията истина.“

 

Статията е взета оттук

Превод от Английски език: Георги Порумбачанов

Категории: Етика, Закон, Икономика, Общество, Държава