Начало Държавното училище е секта

Държавното училище е секта

Има поне пет прости правила, които могат да ви послужат като лакмус, чрез който да разпознаете  организациите, опитващи се да манипулират голяма група хора, чрез което да наложат интересите си и да постигнат целите си. Ограничаването на човешките правата чрез манипулация, е запазена марка на всяка сектантска организация.

Първото правило – контрол над средата

Сектата отделя субекта от естествената му среда, като по този начин го дезориентира. В този смисъл, идеята човек да бъде отделен, колкото е възможно в по-ранна възраст от своето семейство, е първата и най-важна стъпка. Тази първа и най-важна стъпка се следва стриктно и с особено усърдие от държавната образователна системата. В основата на образователната доктрина лежи идеята, че децата трябва да излязат от дома си, колкото е възможно по-рано. Логично е родителите да са най-заинтересовани за здравето, физическо и психическо, на своите деца, затова системата елиминира тяхното влияние, във възможно най-ранна детска възраст. Една успешна индоктринация, за дълъг период от време, поколение след поколение, постига поставените си цели и буди съмнение в собствените способности на майката и бащата, затова могат или не да се справят с грижите за своите деца. Целта, която сектата преследва, е постепенно връзките със семейството да бъдат намалени, а по възможност, след определен период на „посвещение“ и трайно прекратени.

Субектът атакуван от секта се подлага на процес включващ по-малко от нужното сън, никакво лично пространство, високо-емоционална атмосфера и постоянен натиск от страна на групата да се приобщи към дейностите, активностите на организацията. Резултатът от тези тактики може да е приобщаване в сектата или пълно отхвърляне. Ако субектът бъде приет от групата, става далеч по-податлив към идеите на сектата и при добро представяне в различните дейности, може дори да израсне в йерархията. Тази последователност следва и образователната система: Децата ходещи на училище страдат от хронично недоспиване и умора. За сметка на това активностите са все по-вече и все „по-важни“, според жреците в този култ. Борбата за доказване между адептите (учениците) може да премине през фази на лична саморазправа, наранявания и дори убийства. Тези, които оцелеят, са „победители“.

Второ правило – мистична манипулация

Обучението, което новоприетите членове на сектата получават, обикновено включва промиване на мозъци, чрез силно ирационална философия: божеството е избрало групата за някаква специална цел. Всеки член носи отговорност в изпълнението на тази цел. Водача винаги дава „просто“ решение на трудните проблеми в света. Ако адептът задава въпроси, другите членове го прекъсват, като му казват да мисли по-позитивно и да не издребнява. Точно такава е доктрината и в държавната образователна система: Държавата е божеството, което спуска учебен план („свято слово“), което е задължително за всички, не подлежи на коментар и противоречие. Адептите са „привилегировани“ и имат честта да са част от специална програма, преследваща специална цел, а именно адекватна подготовка за живота. Както сектата, така и държавното училище претендира, че е единственият път, към „спасението“. Никой не може и не трябва да ползва други учебни програми, освен тези, които са одобрени от специалният жречески съвет, наречен МОН.

Трето правило – нужда от пречистване

Членовете на култа анализират предишния живот на адепта. Започват да му натякват колко грешен е бил преди и играейки си с чувството му за вина атакуват нещата, за който най-много се е притеснявал. Всичко това води до „изповед“, което всъщност означава решението на адепта да скъса с предишния си живот. Системата от държавни училища упорито претендира, че е единственият път към успеха. Всички деца, трябва да се школуват в системата, защото инак няма да имат диплома, няма да имат шанс за продължаване на обучението си, за да станат проповедници в сектата, дори няма да имат право да шофират автомобил. Вън от сектата, няма образовани хора! Вън от сектата няма познание! Вън от сектата няма живот!

Четвърто правило – индоктринация

Сектата развива около себе си атмосфера на свещена наука. Доктрините са абсолютни и трябва да се следват безусловно. Освен това, сектата използва собствена лексика, с която се  отличава. Така езика в държавните училища е лесно разпознаваем. Децата използват едни и същи фрази, говорят по едни и същи теми, които обикновено нямат нищо общо с реалността, за която уж се подготвят. Макар официалната цел на обучението да е отваряне към света, ефекта всъщност е затваряне в ограничените рамки на официалната доктрина на МОН. Последователи не се създават, ако се говори истината. Обработката трае достатъчно дълго (поне 12 години) за да се изтръгне чувствителността на личността към реалността.

Пето правило – „спасение“

Групата от адепти бива поучавана, че само и единствено членовете на сектата ще бъдат спасени, всички други са изгубени. Тук има само една цел, отделяне на адептите от обществото и поставянето им в услуга на държавата бог. Когато държавата изработи тази вяра в учениците, е поставена психологическа бариера, която може да бъде изключително трудно преодоляна, от всеки решил да напусне обществото на култа. Ако адепта премине през всички стъпки до тук, той вече не мисли за себе си като за индивид, а като за част от системата, култа, сектата. Добре обработеният човек, така да се каже завършеният сектант, счита себе си за част от многото. Вярва, че сам е незначителен и непотребен. Полага усилие да остане завинаги част от „националната доктрина“, част от „традициите“, част от „народа“, част от „обществото“ и пр. клишета.

Тези правила на образователната система, са правилата на тоталната държава. Те са усъвършенствани до най-дребни детайли от върховни държавни жреци в историята, като Хитлер и Сталин. Тоталитаризмът не си е отишъл и централизираната образователна система е най-видното доказателство затова. Резултатът от прилагането на тази сектантска методология в образованието е потресаващо ефективен. Този метод е масово убийство на интелекта и революция срещу свободният избор на индивида. Докато родителите не осъзнаят този факт, техните деца ще са храна за сектантски организации, като държавно централизираната и недопускаща конкуренция, образователна система.

Категории: Образование, Общество, Семейство, Държава