Начало За изборът и изборите

За изборът и изборите

„Отклонявай се от злото и върши доброто . . .”– Пс.34:14

В миналото, когато джентълмените в английският парламент не са били съгласни с дадено решение, предложение или конкретна политика, са ставали от местата си и са се обръщали с гръб към човека, който според тях действа неправилно. По този начин са демонстрирали своето несъгласие. Преди всеки избор в България, все се намират хора, които объркани и притеснени от кандидатите за власт ме питат за кого да гласуват. Отговорът ми никога не е бил по-обоснован и мотивиран от този който давам сега. Ако няма за кого да гласувате, покажете гърба си на всички кандидати за власт!

Знам, колко много хора ще кажат, че това е безотговорно и не правилно, но аз ще си позволя да се обърна с гръб и към тях. Може и да не съм джентълмен, но със сигурност съм християнин и отговорността ми е да не субсидирам злото.

Преди 20 години се опитах да участвам активно в политическият живот на България – бързо се отказах. Още тогава бях пряк свидетел на механизмите, чрез които работят политическите партии в България, а и не само. Видях как се източват държавни предприятия, за да се пълнят партийните каси. Видях, как се правят партийни назначения в държавни учреждения, как се отстраняват неудобните кадри, макар и професионалисти в областта си, видях как . . . абе нагледах се. Политиците са изключително безскрупулни и нагли същества.

Рано или късно, честните хора хранещи илюзии, че могат да променят нещо се отказват от политиката и се захващат с по-полезни начинания, където политици няма. Преди смятах, че това е тъжно, но днес съм убеден, че това е единственият начин за промяна на статуквото. Изключителна лъжа и дяволска манипулация е да се твърди, че тези, който не гласуват, бягат от отговорност. Политически лидери, социологически гурота и прочее медийни звезди крещят от екраните, колко важно е да се гласува, но това е важно само за тях и мръсната им игра.

Мафията управлява България, а аз не ща да гласувам за мафията, искам просто да се изправя срещу нея, а когато си срещу някого, няма как да си рамо до рамо с него. Представете си, ако имате много въображение, какво би станало, ако всички хора с морал се обърнат с гръб към политическата мафия. Ако няма кой да избере боклуците, които източват кръвта на нацията ни, ами те просто няма да получат мандат за грабежите си.

Демокрацията е изключително порочна и гнусна система за управление, която дава шанс на идиотите да се развихрят. Вземете например начинът, по който хората трябва да правят избор. Всички гласуват тайно и на тъмно, за да не се знае, кой на кого и за какво е платил да гласува. Подобен начин за избиране на водачи няма в Библията. Сещам се за няколко избора описани в Писанието, които нямат нищо общо със съвременната демократична процедура. Ето ви един от тях:

В Изход 18 глава, тъстът на Мойсей Иотор го посъветва да си избере съдии, които да му помагат в работата. Нямаше урни и тайни гласувания, нямаше политически кампании и лъжливи обещания. Всичко, което народът направи е, че си избра „. . .способни мъже, които се боят от Бога, обичат истината и мразят несправедливата печалба . . .“ Изход 18:21. Това беше много прост избор. Хората се позъвъртяха, видяха кой между тях е способен и богоязлив, свидетелство за това бе живота на тези хора и ги представиха пред Мойсей за хилядници, стотници, петдесетиници и десетници. После работа просто тръгна. Разбира се в онези „непросветени“ времена, се избираха само съдии и това бе всичко, което е нужно, плюс добре организирана армия, в която влизаха всички мъже годни да носят оръжие, за да може един народ да просперира.

Така и аз днес се въртя на ляво и дясно, гледам лъскавите плакати и огромни билбордове и виждам само мижитурки и мафиоти, с отворени шепи и паст за лакома печалба. Няма как да гласувам, за който и да е от тези боклуци и това е съвсем прост избор, защото мое задължение е да не избирам злият човек за свой управник.

Може би ще ме питате, кака бих гласувал, ако наистина праведен човек се кандидатира за държавен пост. Не казвам, че християните не трябва да са държавни служители, само казвам, че трябва първо да има държава. Затова бих посъветвал такъв човек да не си губи времето. Системата е извратена и това, което трябва да се направи по-напред е да се промени обществото ни. Това няма как да стане, ако Семейството и Църквата не обучава децата и паството в правдата на Божието Слово. В този смисъл е глупаво да поставяме каруцата пред коня. Всеки честен човек на държавен пост е длъжен да работи по нечестиви правила. Законите са богопротивни, чиновниците са вълци грабители, а народа тъне в разврат, като във времето на Содом и Гомор. Сиреч, ако искаме да ядем питателна храна, първо трябва да я сготвим.

Както се вижда, ако сме с гръб към политическата мафия, ще сме с лице към хората, които наистина имат нужда от нас. Това са нашите семейства и нашите братя и сестри в Църквата, които трябва да учим на Библейската истина, че докато няма достатъчно праведни хора, измежду които да изберем, както по времето на Мойсей „. . .способни мъже, които се боят от Бога, обичат истината и мразят несправедливата печалба . . .“ няма да имаме проспериращо общество. Истинското призвание на християните е да оперират в областта, над която Бог им е дал власт, като постепенно с много труд и усърдие, разширяват територията на своето влияние. След като това стане, няма да има нужда да се кандидатирате за пост, хората сами ще ви го дадат, защото знаят, че можете да свършите работата.

Смятам за изключително неадекватни (меко казано) църковните водачи, които агитират от амвоните в полза на една или друга политическа партия или политик. Отдавна е ясно, че много от тези църковни водачи са купени от различни политици и продават гласовете на паствата си. За съжаление, голяма част от Църквата днес е просто мръсен бизнес. А тези пастори, които пропагандират от убеждение политическите идеи на езичниците, са сбъркали призванието си и един ден със сигурност ще понесат отговорност за лъжите и лицемерието си. От друга страна, самите християни често крият за кого са гласували, оправдавайки се наивно с тайната на вота. След като не можеш да кажеш за кого и защо си гласувал, значи си гузен!

Ето, колко прости могат да са причините за това, да не гласувам за неправедна система, с неправедни хора в нея. Вместо това, да работя за семейството и паството си отговорно и честно, а по същият начин да работя и в частната фирма, където съм длъжен да показвам същият пример на отговорност и посвещение.

Можем да се оправим, да, това е сигурно, въпросът е докъде стига дълготърпението ни и желанието ни за истинска работа.

Категории: Общество, Държава