Начало Пет неща, които Теологията на Господството не е

Пет неща, които Теологията на Господството не е

Както преди с “Пет неща, които Постмилениализма не е”, бих искал да разсея някои от митовете, недоразуменията и грешните представи свързнаи с теологията на господството.

  1. “Теология на господство” не е мръсна фраза:

Първото препятствие, което трябва да се преодолее е презрението, с което много хора изричат думата “господство”, и страха, който обхваща много други, когато я чуят. Донякъде е разбираемо, когато тази реакция идва от огромната маса леви атеисти, които просто защитават позициите си, но със сигурност е без извинение, когато подобна реакция се наблюдава сред християните. Тъжната истина е, че презрението и страха идват от страна на християните също толкова често, колкото и от страна на невярващите.

Първото нещо, което трябва да разберем е, че думата “господство” не е вредна нито зла - това е библейска дума. Хората могат (и го правят) да извратят господството и да го превърнат в зла идея, като го свържат със злите си учения и дела, но това не променя библейската концепция. Все едно да кажем, че прелюбодееца променя библейската санкция за прелюбодейството, чрез деянието си, или че кой да е грешник разрушава праведния Божий път, който ние би трябвало да възприемаме и следваме. Извратените ще извращават, но техните перверзии не могат да преобърнат Божия установен ред. Та нека да поприказваме за това, което Бог е постановил.

И така, първият ни приоритет е да разберем библейската представа за господство, която е отразена в Битие 1:26, 28:

И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие; и нека владее над морските риби, над небесните птици, над добитъка, над цялата земя и над всяко животно, което пълзи по земята . . . И Бог ги благослови. И рече им Бог: Плодете се и размножавайте, напълнете земята и обладайте я, и владейте над морските риби, над въздушните птици и над всяко живо същество, което се движи по земята.”

Само за този пасаж може да се напише цяла книга, но тук ще трябва да се задоволим само с няколко точки. Първо, господството на човека е едновременно факт, пряко свързан със сътворението и заповед, която трябва да се изпълнява. Господството е едновременно състояние и призив към действие. Човекът е създаден по Божий образ и подобие - състояние издигнато над останалата част от творението. Адам не е трябвало да достигне това положение чрез собствени усилия, то му е било поверено от първата му глътка въздух. Бог не само e създал човека в това положение (на господство), но и e заповядал: Човекът да го притежава от самото му сътворяване: “нека владее” (стих 26).

Поради тази причина, тези които изповядват, това което бе наречено “Теология на Господство”, трябва да бъдат много внимателни, когато използват фрази подобни на “придобиване на господство”. Ние не трябва да придобиваме каквото и да е - то вече е наше. Може да се каже, че е било “загубено”, в контекста на грехопадението и проклятието, но ни е върнато в Христос (дискусия, която изисква много повече място, отколкото съм готов да заема тук). Отношението на християните по въпроса не трябва да е като на някой, който придобива господство, а като на някой, който го упражнява. Това води до вторият аспект.

Вторият аспект е мандатът за упражняване на господство. Макар на Адам да бе поверено едновременно положението и властта да притежава господство над земята, това не означаваше непременно, че той ще остане верен в тях. Той беше създаден за да “обработва и пази” Едемската градина (Битие 2:15), но е бил напълно свободен да седне на задника си и да се наслаждава на гледката и повеите на вятъра. Бог издига положението на човека, като му дава пряко откровение относно неговата цел: “Плодете се и размножавайте, напълнете земята и обладайте я” (Битие 1:28).

Това изявление не е декларативно както в 26-ти стих, тук то е заповядано. Това е мандат - заповед. Тази заповед е многостранна: Бъди продуктивен, прави много деца, придобивай собственост, увеличавай територия, прилагай юрисдикция  и управлявай. Обхвата на тази заповед е изтощителен. Както съм писал и преди:

Не трябва да се страхуваме, да планираме обхвата на тази работа в най-широкия възможен смисъл. Както екзегета на еврейската Тора, С. Р. Хирсч отбелязва, “. . . в Битие 1:28 се говори за общото придобиване на собственост и за господство над тази собственост, чрез което човечеството се въвлича в овладяването, придобиването и трансформирането на земята и нейните плодове за целите на човека”. Това голямо усилие трябва да се смята за основополагащо по отношение на човешкото господство или както Хирсч го обяснява “необходими са ни предхождащите задачи за дом и общество, които са средство за постигане на целите”. За “предхождащите задачи”, които стих 28 споменава, Хирсч отбелязва, че покриват по естествен начин целия спектър на човешкото съществуване: “плодете се” говори за брака, “размножавайте” е относно семейството, “напълнете земята” има предвид обществото, а под “обладайте” разбираме всички човешки усилия и бизнеси, които правят предходните 3 задачи възможни. Заключението му е дори още по-обширно: “Чрез тези думи Бог поставя своя печат върху семейството и общественият живот”. Можем да разглеждаме надълго и нашироко тези въпроси, но изводът, който трябва да си направим е просто, че те съществуват като заповеди. Като цяло, господството е библейско понятие, което се отнася едновременно за позицията на човека в творението и задачите, които са му заповядани да свърши. Човекът е създаден да господства, поставен е в господство и му е заповядано да упражнява господство.

Каквото и да твърдим за значението и приложението на господството преди и след грехопадението и завършването на Христовото дело, трябва да приемем “господството” като теологична доктрина предадена ни директно от Библията. Всъщност, това учение се намира из цялата Библия. (Тези които биха искали да видят моята перспектива изложена подробно по научен и полемичен начин, да прочетат десетте хиляди думи, които съм изписал по въпроса - “The Dominion Mandate: Yesterday, Today, and Forever” в Answers Research Journal 6 (2013):145–155.)

Навярно критиците, докато изразяват презрението си, ще заявят, че нямат проблем с “господството” като цяло, а само с “теологията на господството”, относно която имат критики.  Но това не е особено добро извинение. Тъй като “господството” е библейска концепция, и тъй като Библията е основата на християнската теология, то всички християни навсякъде трябва да имат някакъв вид теология на господство.  Може да се различаваме радикално относно това, какво включва господството в себе си - може да не харесвате теологията на господство на еди-кой си, а той да не харесва вашата - но все пак всички имаме някаква теологията на господство. Поради това, теологията на господството е неизбежна, така че нека не се подиграваме с термина. Християните, които го отписват не изразяват пренебрежение само към една теологична позиция, но изразяват презрение към част от Божието Слово.

Накратко, не гледайте отвисоко теологията на господстовото, защото и вие се придържате към някаква нейна форма. Ако се опитате да я пренебрегнете, рано или късно ще ви се наложи да разберете, че вашата теология на господството включва в себе си вярата, че е нужно някой друг вместо вас да притежава господството. За нещастие, тази небрежност е предала семейството и обществения живот в ръцете на атеистите и либералите.

Либералите може да отхвърлят на пръв поглед теологията на господството, но те имат по-развито виждане и по-обширна вяра в нея и прилагането й отколкото повечето християни. Версиите на либералите просто са извратени и небиблейски, което не означава, че не вярват в господството - те просто използват термина “господство” за да изобразят политическите си цели. Още една основна причина, поради която те са си присвоили термина е факта, че християните са им го подарили, чрез своето пренебрежение към господството и отказа си да изследват, какво говори Библията за него. Време е това да спре и да развиете своята библейска теология на господство и след това да я приложите.

Виждам че съм надхвърлил 1 000 думи само за точка едно. Утре ще продължим с останалите точки.

от Dr. Joel McDurmon

Статията е взета оттук

Превод от английски език: Георги Порумбачанов

Категории: Апологетика, Закон, Общество, Семейство, Държава