Начало Ентропия на евангелската мисъл

Ентропия на евангелската мисъл

Разбира се, аз съм твърде неук и незначителен човек, та да се препирам с колоси на евангелската мисъл в България, като г-н Венцислав Стойков, към когото питая най-добри братски чувства. Не съм и тъй сръчен апологет, че думите ми да се леят леко и благо, па да омайват християнския ум. Съзнавам своя дървен изказ, както и неумението си да изразя писмено онуй що гори в сърцето ми, но все пак се осмелявам да напиша някой и друг ред, по повод думите на уважавания г-н Стойков. Не пиша щото много разбирам думите на майстера по гречески език, г-н Стойков, а щото чета едни други работи в Светото писание и надеждата ми е само в това, ако греша, било г-н Стойков, било някои други християнски учители да ме изобличи и поправи.

Та какво искате да кажете, уважаеми г-н Стойков, с тази гениална и недостижима, за моя простоват и трудно подвижен ум, мисъл!? Дивя се и падам ничком пред сложността на изказа и красотата на прозрението ви! Да започнем от там, дето сте рекъл, че не е наша работа да установяваме Божието царство на земята: Мъча се да се съглася с вас, драги учителю, но духът се бунтува и ме връща към думите на Учителят, който учейки ни да се молим казва:

„А вие се молете така: Отче наш, който си на небесата, да се свети Твоето Име; да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята!“ – Мат.6:9-10

Какво ли е това царство, дето трябва освен на небето, да дойде и на земята!? Ако не е Божието царство, кое царство е!? Към какво ни призовавате, г-н Стойков, да отхвърлим думите на Господ Исус Христос!? Сам Той казва: „Даде Ми се всяка власт на небето и на земята“ или Той лъже, или вие лъжете, г-н Стойков! Все пак вярвам в думите на Бога и да ме прощавате учителю, ама не мога да се съглася с вашите странни слова.

Освен всичко, покаянието на човеците е пряко обвързано с Божието царство, понеже Христос казва: „Времето се изпълни и божието царство наближи: покайте се и повярвайте в благовестието!“ – Марк 1:15. Сиреч, покаялите се са от Царството, те са Царството. Пък понеже покаялите се не изчезват мигом от тази земя, в секундата на своето обращение, то и царството е сред тях, както ясно казва Господ: „ . . . защото, ето, Божието царство е сред вас.“ – Лука 17:21б. Излиза тъй, че щом имаме покаяли се човеци, покорни на Христа, имаме и Царство.

Нямам тази възвишена ментална виртуозност като вас, г-н Стойков, та шизофренично да твърдя, че хем хора се покайват, хем не са Царство Божие. От кое царство са тогава християните!? Ако са от царството на Бога, Божии са и са както казва апостола „царско свещенство, свят народ“, ако пък не са от Царството Божие, то не са нито свещеници, нито свят народ.

И какво още ни се казва в Писанието: „Но ако Аз изгонвам демоните чрез Божия Дух, то божието царство е дошло до вас.“ – Ако няма такова Царство, то нито Господ е изгонвал демони, нито и сега има власт да ги гони. Още: „Истина ви казвам: има някои от стоящите тук, които няма да вкусят смърт, докато не видят божието царство, дошло със сила.“ – От стоящите във физическото, земно присъствие на Исус се споминаха всички, а някои от тях не починаха, докато не видяха идещото със сила Царство – Бог лъже ли!? Да споменаваме ли всички притчи в Евангелията, разказващи и обясняващи именно Божието царство или просто да кажем с Христа: „На вас е дадено да знаете тайните на божието царство; а на другите се проповядва с притчи, така че да гледат, а да не виждат и да чуват, а да не разбират.“ Някой от двоица ни, г-н Стойков, гледа, но не вижда, чува и не разбира. Да ми прости Господ, ако съм паднал в заблуда!

Та това е моят прост, бих казал даже простовато наивен въпрос: Как хем ще срещнем хората с Христос, хем няма да ги поканим в Царството Му, което и възвестяваме всеки път щом разчупваме хляба и пием от чашата!? Трудни слова сте наредил г-н Стойков и моля да ми простите, ако в своето невежество не съм прозрял дълбината им!

Сега ще си дам тая волност, да поставя темата на епистемологична основа, както далеч по-добре от мен знаете, че епистемологията изключва неутралитета по кой да е въпрос, така че ние вече не говорим за това има или няма царство, а затова чие е царството. Понеже ап.Павел заявява в писмото си до Коринтската църква, че „Той трябва да царува, докато положи всички врагове под краката Си“ се чудя над кое царство Господ Христос царува и кои са враговете, които трябва да Му се покорят? След като ние не сме от царството Му, щото няма такова, понеже не е наша работа да се занимаваме с него, пак питам – чие е Царството? Ако пък продължим тази логика и отречем царството Му, то значи със сигурност отричаме и Царя. Мъчна е тая работа и не е за лаик като мене. Аз съм по-лековерен човечец, па затуй като последния глупак вярвам и в Царството и в Царя, да ме прощавате г-н Стойков!

Сега, що се отнася до това, че не е наша работа да променяме културата около нас, пак озадачено трябва да заключа, че ако не променим културата си, то нито сме се покаяли, нито имаме общо с „новия човек“, към който сме призовани. Излиза така, че Христа има сила да ни спаси, но не и сила да ни промени – един вид след новорождението ни не може да последва никаква промяна нито у нас, нито около нас.

Моята „култура“ на езичник ми повелява, че няма никакъв проблем в това да убивам, да блудствам, да крада и лъжа – култура, нали така? Следователно не е добре да ме убеждавате, че не съм новороден, вършейки всички мерзости, противни на Бога, за които всъщност Словото ми обещава, че ако ги върша, няма да наследя Царството Му – Гал.5:19-21. „Пустото“ Му Царство, все ми е на езика. Да не би да е затуй, че думите „царство“ и „царството“ са написани над 300 пъти в Библията.

А не казва ли ап.Яков, че вярата без дела е мъртва? – Яков 2. Един вид, ако не се промени културата ми, респективно делата ми, съобразно Божиите заповеди, какво доказателство ще дам на околните за същата тази вяра. А и не казва ли пак Словото, че като видят околните обходата ми в Бога, което ще рече покорство на Закона Му, „ще кажат: Тази велика нация наистина е мъдър и разумен народ.“ – Вт.4:6.

Лесно и дълго може да се пише по тези теми, г-н Стойков, но аз се боя да високоумствам още пред вас, да не би да съм грешно схванал висотата на гениалността ви, затова ще се запра в цялото това празнодумие, дето написах за собствено насърчение и утеха, а не за да се препирам с титаните на евангелската мисъл.

Едно просто заключение трябва да извадим от вашата мъдра мисъл, г-н Стойков: Ние трябва да благовестяваме, че има друг Цар и друго Царство, ама така да го струваме, че да не бутаме царството на сатана. Ако така бяха направили и братята в първи век, Цезарите още щяха да влачат сандали по прашните пътища на римските провинции. Освен туй, понеже културата е обвързана, даже е направо едно и също със законите, то не бива да проповядваме на човеците 10-те Божии заповеди, а да се кълнем във вярност на езическите закони. Ако така бяха направили и братята в първи век, плочките на Хамурапи днес щяха да висят по вратовете на златните телета, пред които щяхме да коленичим, обожавайки ги.

Опитвам се, повярвайте ми, опитвам се да ви разбера, г-н Стойков, но явно интелектуалната шизофрения ми е чужда и очевидно не искам да повярвам, че е присъща вам. Затуй няма как да толерирам подобна гигантска глупост, да не кажа ерес. Съзнавам риска на моята откровеност, която винаги ми е носила неприятности и много проблеми, но по-добре да поема риска и да кажа истината, отколкото да съм лъжец, спрямо Бога и надеждата на мнозина християни.

Пък вие, г-н Стойков, ако ме намирате виновен в нещо, пак според думите ви, сте длъжен да ми помогнете, та животът ми да се промени.

Категории: Апологетика, Етика, Закон, Образование