Една добра дума за съпругите (Глава 17)

09.01.2017 | Чарлз Х. Спърджън

Съветите на Джон Плауман или прости съвети за обикновени хора

 

 

В миналата глава спряхме конете си под знака на „Добрата жена“ и тъй като под този знак, ако не за зверовете, то поне за мъжа има разтуха. Ще се застоим под този знак и ще потопим перото си в малко от онова извънредно фино, лишено от жлъч мастило. Когато пише по тъй красива тема, Джон Орачът трябва да представи най-доброто от себе си.

Учудващо е колко много стари поговорки има против съпругите, може да се намерят поне деветнадесет дузини. Мъжете са показали преди години грубата страна на езика си, щом са започвали да говорят за жените си. Някои от тези поговорки са направо втрещяващи, като например тази много зла: „Всеки мъж има само два хубави дена с жена си – денят, в които се ожени за нея и денят, в който я погребе.“, а ето още една: „Онзи, който загуби съпруга и фартинг има по-голяма загуба от фартинга“.

Спомням си една стара балада, която старикът Брукс пееше за един мъж, който предпочел да го обесят вместо да се ожени, която показва колко разпространена е била злоупотребата с брачния живот. Толкова е грубиянска, че почти не си струва да се отпечата, ала все пак ето я, доколкото мога да си я спомня:

„Имаше нявга осъден един на бесило,

ала ден преди да го бесят му предлагат отмяна

и пред съда го изправят.

Ела, ожени се, живота спаси си –

Съдията към него вик силен отправя;

Ах, животът  защо да си тровя –

нещастникът отговаря и подир туй продължава –

Нима тука не присъства тълпа разнородна,

защо развлечението им да възпра,

сделката никак не струва!

Задръж си жената – карай към бесилото с колата .“

Сега, тая глупост не доказва, че жените са лоши, тя само доказва, че мъжете на тези жени нищо не струват, иначе нямаше да измислят такива отвратителни хули за партньорките си. Който клон е по-изгнил, той първо се кърши, а изглежда, че мъжката половина на къщата излиза по-лоша, защото определено е измислила повече недоволни поговорки. Няма съмнение, по света са съществували достатъчно лоши жени, които са провокирали достатъчно мъже да кажат: „Ако жената бе на ръст, колкото има доброта, грахче ще ѝ стигне за шапка и пола“. Ала колко хиляди са били онези истински помощнички, чиято стойност далеч надвишава теглото им в злато. В Библията има спомената само една жена на Йов и само една Езавел, а като Сара и Ревека  са много. Мнението ми е като това на Соломон, че по принцип, онзи, който е намерил съпруга, намерил е добро. Ако се намери един фалшив шилинг в бакалията, всички съседи разбират за него, ала за стотиците качествени никой не говори. Една добра жена не вдига шум и никой не шуми заради нея, а опърничавата жена е позната на всички в енорията.  Като цяло, вземайки всичко предвид, те са ангелски създания, и твърде добри за половината от съпрузите.

Голяма чест прави на жената това, че съществуват много малко поговорки, насочени против съпрузите, макар в случая, сосът за гъската да пасва идеално и на гъсока. И кобилата има право да рита, поради причините важащи за коня. Красивите жени може и да са малко прибързани в приказките, но не е нормално за камбаните и красавиците да имат езици, които се люлеят лесно[1] . Едва ли са толкова лоши, иначе щяха да потърсят отмъщение за многото жестоки думи, изречени срещу тях; а ако са малко властни, съпрузите им едва ли са чак такива жертви, иначе щяха да притежават достатъчно разум да си пазят езиците, та да не говорят такива грозни неща, като поговорките по-горе. Мъжете не желаят да се знае, когато са добре наместени под женския чехъл, поради това съм доста сигурен, че старите поговорки не са нищо повече от плява, защото ако бяха истинни, мъжете никога нямаше да претендират, че са запознати с тях.

Една истинска жена е по-добрата половина в семейството си.  Тя е неговата бучка наслада, неговото прелестно цвете, неговият ангел пазител и съкровището на сърцето му. Той ѝ казва: „С теб съм най-щастлив. В теб, избор мой, ликувам. В теб намира разумът ми задоволство. Ти, жено, си за мен Божие назначение, ти си моето удовлетворение.“ В нейната компания той намира земния си рай, тя е светлината на дома му, утехата на душата му и (поне в този свят) душата на утехата му. Каквато и участ Бог да му изпрати, той е богат  стига тя да е жива. Реброто е най-добрата кост на тялото му. Мъжът, който се ожени за любяща жена, каквото и да го споходи в живота, не ще го събори; ала онзи що намери зъл другар, никаква доброта няма да премине неговата врата, чашата му е пълна с жлъч.

Добрият съпруг прави добра съпруга. Някои мъже не могат да се справят нито без жени, нито с тях; те са обречени сами в така наречената неженена благословеност и правят домовете си нещастни, когато се оженят; те са като кучето на Томпкин, което не търпи да е свободно, но все пак вие, когато го вържат. Щастливите ергени е вероятно да станат щастливи съпрузи, а щастливият съпруг е най-щастливия от всички мъже. Добре подхождаща си двойка носи щастлив живот помежду раменете си, както двамата шпиони, които носеха лозовата пръчка от Есхол.[2]  Те са чифт птици от Райската градина. Те умножават радостите си като ги споделят и намалят тревогите си като ги поделят; това е хубава аритметика. Колата с грижите се тегли лесно, стига двоицата да дърпат заедно, а когато колата се тътри бавно, малко тежко или се запъне някъде, любовта помежду им нараства и така облекчава тежестта.

Когато една двойка се скара винаги има вина и в двете страни и обикновено килограм тежи от едната страна и хиляда грама от другата. Когато един дом е нещастен вината често е у мъжа така както и у жената. Ако съпругът не осигурява захар в долапа, нищо чудно, че жена му е кисела. Оскъдица на хляб води до оскъдица на любов; мършавите кучета се бият. Беднотията обикновено идва вкъщи на гърба на мъжа, защото рядко работата на жената е да ходи и да работи за заплащане. Един мъж от нашия край дал на жена си пръстен  със следния надпис: „Ако не работиш, няма да ядеш.“  Той беше жесток човек. Не е нейна работа да печели мливото[3]  – тя трябва да провиди как да се използва добре и да не се похаби; поради това казвам, че оскъдните дажби не са по нейна вина. Не е тя тази, която трябва да припечелва хляба, а тази, която трябва да го прави.  Тя печели повече вкъщи, отколкото ако работи навън на каквато и да било заплата.

Не жената пропушва и пропива заплатите в „Кафявата Мечка“ или „Веселите Пияници“. Човек вижда от време на време по някоя пияна жена, и това е ужасно нещо, но в деветдесет и девет на сто от случаите мъжът е този, който се прибира пийнал и малтретира децата – жената рядко прави така. Горката робуваща жена е въздържател, независимо дали ѝ харесва или не, но въпреки това пак получава предостатъчно жарки и леденостудени укори. В жените често се намира вина заради това, че гледат в чашата, но това не е толкова лоша чаша, колкото тази, в която мъжете удавят разума си. Съпругите не седят пиянствайки над огъня в кръчмата; те, горките души, треперят вкъщи с бебето, гледайки часовника (ако има такъв), чудейки се кога техния стопанин и господар ще се върне у дома и плачат, докато чакат. Чудя се защо не се вдигат на протест.

Някои от тях са така окаяни, като бръмбар на топлийка или като мишка в устата на котката. Трябва да обгрижват болното момиче, да мият мръсното момче и да търпят плача и врявата на децата, докато негова светлост си слага шапката, пали си лулата и отива подир удоволствията си или се прибира, когато му скимне и намира вина у бедната си дама затова, че не му е приготвила хубава вечеря. Как може да очаква да бъде хранен като петел за борба, когато е донесъл вкъщи толкова малко пари събота вечер и е изхарчил толкова много почитайки Сър Джон Малцов ? Тъй го казвам, и тъй знам че е, не една е къщата, в която не би имало хокаща жена, ако нямаше кръшкащ, пиянстващ съпруг.  Човечета, дето не са годни да бъдат нарязани и за парцали, пият и пият дорде посинеят, а след това нападат бедните си робини, затова че нямат още нещо, което да им дадат.  Не ми говорете, стоя зад това, което казвам, една жена не може да не се раздразва, когато въпреки цялото ѝ кърпене и всичките ѝ усилия, не може да поддържа домакинство, защото съпругът ѝ не ѝ дава възможност за това.  Всеки от нас би бил провокиран, ако трябваше да прави тухли без слама, да поддържа гърнето да ври без огън и да плаща на гайдаря с пари от празна кесия. Какво може да извади от фурната жената, когато няма нито брашно, нито тесто? Вие зли съпрузи, вие сте чистокръвни подлеци, и би трябвало да бъдете обесени с краката нагоре, дорде ви дойде акълът в главата.

Казват, че мъж от слама струва колкото жена от злато, но това не мога да преглътна; един мъж от слама струва колкото една жена от слама; нека старите поговорки лъжат както желаят; по правило Джак не е по-добър от Джил. Когато има мъдрост в съпруга, обикновено има и кротост в жената и между двоицата се сбъдва старото сватбено пожелание : „Една година на радост, втора на успокоение и всички останали в задоволение.“ Където сърцата се споразумяват, там и се ощастливяват. Обединени сърца се разделят само от смъртта. Казват, че бракът често не е век на веселие, а на помрачение; ако това е така, то палтото и жилетката са също толкова виновни, колкото роклята и фустата. Меденият месец не е нужно да свършва, а когато това стане, често е по вина на мъжът, задето е изял всичкия мед и е оставил само светлината на месечината:  Когато двамата се съгласят, че каквото и да стане с луната, всеки ще поддържа своята част от меда, животът е весел. Когато един мъж живее под котешка лапа, където лицето му е все издрано или жена му не се е омъжила за мъж, или той не се е оженил за жена. Ако един мъж не може да се грижи сам за себе си, разумът му трябва да е така оскъден, както вълната на синьо куче. Не жалея мъжете мъченици; пазя жалостта си за жените. Когато се изгуби Дънмоуското пушено филе[4] , ни един от двойката няма да яде, и е по-вероятно жената да я кара на пост, заради мъжа си. Всяка херинга трябва да виси на своите си хриле[5]  и всеки човек трябва да отговаря за своята част от домашните кавги, а Джон Орачът не може да гледа как вината се стоварва изцяло върху жените и да търпи. Когато се счупи чиния, виновна е котката и когато стане беля, жена стои зад това: ето ви две от най-красивите лъжи, които можете да намерите, ако тръгнете да ходите месец в коя да е посока.

Всяко следствие си има причина, но причината за семейните разногласия не стои винаги у домакинята. Знам, че някои жени имат дълги езици, тогава толкова по-жалко, че съпрузите ги разбунват; но по въпроса за приказването, само погледнете в някоя пивница, когато челюстите на мъжете са добре смазани с пиво, да не ми е името Джон Орача, ако може да се намери жена, която говори по-бързо или се държи по-глупаво от тези мъже.

Като стигнах някъде дотук, при мен влезе нашият пастор и каза: „Джон, труден ти е предметът, една мярка над способностите ти; ще ти заема една рядка, стара книга, която да ти помогне да прескочиш тази преграда.“ „Е, господине“ - рекох аз - „малко помощ струва, колкото много критика и ще ви бъда изключително задължен.“ Изпрати ми книгата на стария Уилям Сийкър „Брачен пръстен“ и дума да няма мъдър човек е бил този Сийкър. Не мога да сторя друго освен да подбера от книгата му някои месести части; те са много богати на вкус и от такъв сорт, че се направо залепят за паметта. Той казва: „Меко ли ти е сърцето? Господ е Този, който го е разчупил. Мила ли ти е жената? Тя е Божия направа. Евреите имат една поговорка: „Не е мъж онзи, който няма жена. Макар сам мъж да може да е добър, не е добре мъжът да е сам.“ Всеки добър и всеки перфектен дар е от Свише. Една жена, макар и да не е перфектна, е добър дар, лъч стрелнал се от Слънцето на милостта. Колко щастливи са онези бракове, където Христос присъства на сватбата! Нека никои, които са намерили благоразположение в очите на Бога, да не търсят благоразположение в своите си очи. Съпрузите трябва да простират мантията на милосърдието над немощите на жените си. Съпрузите и съпругите трябва да се провокират един друг към любов и трябва да се обичат един друг въпреки провокации, идещи отвън. Дървото на любовта трябва да расте в средата на семейството, така както дървото на живота растеше в Едемската градина. Добрите слуги са благословение; добрите деца са още по-голямо благословение; ала добрата жена е най-голямото благословение; и такава помощничка нека търси онзи, който търси единствената; нека въздиша за нея онзи, който е загубил единствената; нека се наслаждава с нея онзи, който се радва на единствената.“

Нека се върнем от печеното телешко на стария Пуритан на моите зеленчуци. Ще разкажа моя собствен опит и ще свърша. Опитът ми с първата ми жена, която се надявам да доживее да ми е и последната, е общо взето такъв:  съпружеството дойде от Рая и води пак натам. Не бях и наполовина толкова щастлив, преди да бъда женен мъж, колкото съм сега. Когато се ожениш започва блаженството ти. Нямам съмнение, че там където има много любов ще да има много за обичане, и където любовта липсва, недостатъците изобилстват. Ако има само една добра жена в Англия, то аз съм човекът, който сложи пръстен на пръста ѝ, и дълго дано го носи. Бог да благослови скъпата душа, щом може да ме търпи, никога няма да е подигравана от мен. Ако не бях женен днес и попаднех на подходящ партньор щях да се оженя още на другата сутрин преди закуска. Какво мислите за това? „Е как,“ казва един „Смятам, че Джон би си взел нова жена, ако остане вдовец.“ Е, и какво ако така направи, как по-добре да покаже, че е бил щастлив с първата? Заявявам, че няма да кажа, както правят някои, че се женя само, за да има някой, който да гледа децата; Бих се оженил, за да има някой, който да гледа мен. Джон Орачът е общителна душица и не би се справил в една къща самичък. Един мъж, когато се оженил за четвъртата си жена, изписал на пръстена: „Ако доживея, пета ще намеря.“ Каква стара Синя брада[6] !! Бракът се прави в небето. Брачният живот сам по себе си е хубаво нещо, но има разни глупци, които превръщат месото в отрова и обръщат благословението в проклятие. Един мъж, който е търсил жена си от Бога и се е оженил за нея поради характера ѝ, а не само заради ваяното ѝ лице, може да потърси благословение в избора си. Онези, които в Бог любовта си съединяват, които се молят да обичат и обичат да се молят, ще открият, че любовта и радостта не пренасищат.

Онзи, който уважава жена си, ще получи и от нея уважение. С каквато мярка мери, с такава ще му се отмери, добра мярка, натъпкана и препълнена[7] . Онзи, който съветва съпругата си ще притежава добър съветник. Чувал съм пасторът ни да казва: „Инстинктите на жените са често по-добри от разсъжденията на мъжете“. Те (мъжете) действат веднага, а са мъдри отпосле. Говорете каквото искате за съвета на жена си, много вероятно е впоследствие да съжалявате, че не сте го послушали. Онзи, който говори лошо за жените трябва да си спомни гръдта, която го е кърмила и да се засрами от себе си. Онзи, който се държи зле с жена си, би трябвало да бъде бичуван и ах, как ми се иска да участвам в това дело! Само ще му сваля някоя и друга муха от гърба, доверете ми се в това. И така, това е всичко засега, както казал майсторът на къщи, след като изпразнил всяка чиния на масата, без да свърши никаква работа.

 

Превод от английски език: Георги Порумбачанов

Категории: Апологетика, Етика, Образование, Общество, Семейство