Начало Сред дърветата: Скрити от призванието ни за господство

Сред дърветата: Скрити от призванието ни за господство

„Спасението, което е акт на Божията суверена благодат, възстановява наследството на човека, неговото призвание да упражнява господство. Следователно, то е призвание за изкупения човек; то е практичното приложение на спасението му.“ [1] Р.Дж.Ръждуни

След като яде от забраненото дърво, Адам чу Божия глас, който го викаше „Къде си?“ (Битие 3:9). Мъжът и жена му се бяха скрили сред дърветата, изплашени заради вината и срама – Бог със сигурност знаеше това. Това не беше просто скриване. Бог беше загрижен, че първоначално господстващият човек беше напуснал позицията, в която Бог го беше поставил.

Поради това, трудът на Адам беше проклет. Той беше Божият господстващ човек и греха му се разглеждаше в светлината на Божието призвание. „Адаме, ти не се покори и изостави поста си, защото послуша жената, която няма власт над теб. Затова, ще продължиш да работиш, но с труд и пот на челото, освен това, ще бъдеш изгонен от рая. Сега трудът ти ще включва много разочарования. Ще работиш и след това ще умреш.“

Ева щеше да страда в тялото си, а божествената заповед, която тя пренебрегна, щеше да рекушира върху нея с обезсърчаващото желание на съпруга ѝ „и той ще владее над тебе“ (Битие 3:16). Но заради мъките при износването на децата си щеше да получи възстановяване на изгубеното господство.

Божията награда е повече работа

Виждаме, че Божият съд над човешкия първоначален грях беше колкото практичен, толкова и духовен – проклинайки неговата работа, география, тяло, и т.н – всъщност спасението бе духовно и практично с възстановяване на Неговия изкупен народ в богоугодно господство посредством духовно новорождение.

Това е толкова велико, но заслугата не е наша. Това е дело на Божията върховна благодат, което прави още по-голяма нашата лична отговорност. Божията благодат трябва да ни води към вършене на Неговото дело, но дали Християните са благодарни за това? Ние знаем, че те признават спасението, но дали се радват за възстановяването на богоугодното господство?

Въпреки това, Бог ни награждава с още по-голяма отговорност. Но докато придобием мироглед, в който подобна чест бива осъзната и приветствана, ще се окажем с още милиони християни, щастливи от спасението си, като Адам, криещи се сред дърветата.

Да се крием или да ядем?

Не бива да се крием между дърветата! Бог каза на Адам: „Ти можеш свободно да ядеш от всяко дърво в градината“ (Битие 2:16), което означаваше, че изобилието на създадения ред беше за наслада на човека, да го обработва и да владее над него, но вместо това, той се скри сред онова, което възнамеряваше да управлява. Това е подходящ символ на нашето време.

Адам се скри сред дърветата, когато всъщност трябваше да яде от тях. Освен това, те трябваше да му доставят материал, с който да изгради подслон, да създава оръдия и основното, щеше да се учи в практиката си и по този начин да израства в познание, което щеше да го доведе до изработването на най-модерните съвременни технологии. С други думи, светът беше пълен с природни, научни, художествени, философски и технологични ресурси, които чакаха да бъдат открити и развити.

Мощта на размножаването също беше дадена, което значеше, че семействата щяха да станат центрове на богоугодно управление и тъй като сам човекът беше взет от земята, плодовитостта на Божия ред щеше да се види в историята, а не във вечността:

„Земята е областта на човешкото господство, мястото, в което да се прояви плодородието му и да създаде съкровище в този постановен от Бога ред.“[2]

Няма бягство от отговорността

Ние сме спасени с цел, и тя е богоугодно господство. Да отхвърлим тази цел – и да се фокусираме само върху духовното си развитие – значи да живеем в една изопачена версия на Адам и Ева, криейки се сред дърветата: ние сме изкупени, но по отношение влияннието ни в света, не сме на местата си.

Това не означава, че не изразходваме много сили, опитвайки се да служим на Бога. Голяма част от това усилие се изразходва в теологични спорове и църковни строежи, вместо в намиране на реални решения на обществените болести. Например, създаването на блог и дискусия във Facebook може лесно да подлъже някой да си мисли, че е поставил Божието царство на първо място, както и даването на десятък в църква, която излива пари в църковно имущество и вещи. Това ни дава мега-църкви, но не и мега-господство.

Нашето време, пари, семейства, умения, ресурси са ни дадени, за да ги употребяваме, но изцяло зависи от нас дали ще ги използваме да градим човешки град или Божия град. И в двата случая призванието да господстваме остава и невежеството от наша страна не е извинение.

„Човек може и да се провали в изпълнението на отговорностите си, но не може да избяга от тях.“[3]

 

Статията е взета оттук

Превод от английски език: Даниела Андреева


[1] R. J. Rushdoony, Salvation and Godly Rule (Vallecito, CA: Ross House Books, 1983), p. 40.

[2] R. J. Rushdoony, Revolt Against Maturity (Vallecito, CA: Ross House Books, 1977), p. 11.

[3] ibid., p. 12. 

Категории: Етика, Закон