Диспенсационални изкривявания - 1. Изкривявания в Христологията
|
Диспенсациoнализъм в упадък Предизвикателство към традицонния диспенсационален "Кодекс на мълчанието" |
|
| Том 3, Брой 1 | Кенет Л. Джентри Мл. | януари, 1990 |
Поради диспенсационалното ми минало1, от време на време, ме молят да говоря по темата за диспенсационализма и да отправя реформирана критика към някои от основните му грешки. В този и следващите два броя, ще обърна внимание на три категории диспенсационални изкривявания, които смятам за вредни спрямо един балансиран християнски светоглед. В тази поредица съм решил да обхвана диспенсационални грешки в областите на Христологията, историята на Изкуплението и съвременния исторически прогрес. Съществуват, разбира се, голям брой други области, които могат да се разгледат.
Преди да започна да разглеждам тези теми, трябва да е ясно, че както при всяка система, ще се намират някои вътрешни несъгласия между привържениците на тази система. Аспектите избрани да бъдат разгледани от нас са масово популярни, макар някои от принадлежащите им подробности да са повод за дебат между диспенсационални теолози (напр. Джон С. Фейнбърт срещу Чарлс К. Рийр2).
„Христовото управление е в бъдещето“
Първо, масовият диспенсационализъм отрича настоящето присъствие на Христовото царство, въпреки ясното учение на Писанието. Хаус и Айс пишат: „Каквато и динамика Бог да е дал на вярващите днес, това не означава, че Месианското царство е тук. Според нашето виждане, то е напълно в бъдещо.“3
Диспенсационалният възглед изисква физическото присъствие на Христос на земята за да може Той да управлява царството Си. Диспенсационалистите често казват „Не може да имаш царство без присъствие на Цар.“ Разбира се, един непосредствен проблем за това твърдение е, че Сатана има зло царство (Мат. 12:26, Йоан 12:31, 14:30, 16:11), макар той да присъства единствено духовно (Еф. 2:2, 2 Кор. 4:4, Еф. 6:12). Но по-сериозният проблем е, че Христос ясно учеше, че е установил Царството с идването си на земята. Нека разгледаме част от доказателствата.
В Марк 1:14-15, в началото на служението Си, Исус казва: „Времето се изпълни, и Божието царство наближи; покайте се и повярвайте в благовестието“. Забележете, че пророкуваното време е настъпило; обявено е, че установяването на царството е близо – не 2000 (или повече!) години в бъдещето. Малко по-късно в служението Си, когато упражни властта си над Сатана, Господ отбеляза: „Но ако Аз изгонвам бесовете чрез Божия Дух, то Божието царство е дошло върху вас“ (Мат. 12:28).
Христос дори пророкува, че идването му в голяма сила ще бъде видяно от някои от слушателите Му: „И им каза: Истина ви казвам: Има някои от стоящите тук, които никак няма да вкусят смърт, докато не видят Божието царство, дошло в сила.“ (Марк 9:1)4. Изглежда няма как да избегнем факта, че някои от онези стоящи в присъствието на Христос, са щели да доживеят („няма да вкусят смърт“) определеното време, макар поради естеството на самото изречение да се намеква, че някои, действително, ще вкусят смърт преди това събитие. Следователно, Исус учи, че идването „в сила“ ще се осъществи в него поколение, макар и малко по-късно от времето, когато Исус е говорил (и, поради това, не по време на Преображението, което се случва само шест дни по-късно).
И така, в Колосяни 1:13 Павел пише относно нашето настоящо спасение: „Който ни избави от властта на тъмнината и ни пресели в царството на Своя възлюбен Син“. Йоан се съгласява с това в Откровение 1:6,9: „и Който ни е направил Царство от свещеници на своя Бог и Отец… Аз, Йоан, ваш брат и съучастник в скърбите и в царството, и в търпението, които са чрез Исус Христос.“ В действителност, сега управляваме заедно с Христос, понеже Павел казва в Ефесяни 2:6: „и като ни възкреси заедно с Него, ни сложи да седим с Него в небесни места, в Христос Исус“ (срв. Рим. 6:5, 8:17, Кол. 2:13, 3:1-3, Отк. 20:4).
Диспенсационализмът изкривява Христовите учения за идването на Неговото царство, въпреки яснотата на Неговите учения. С други думи, една от основните причини за първото Христово пришествие – да бъде славно въздигнат като Месианския Цар (Иса. 9:6,7, Лука 24:26, Йоан 12:23, 17:5, 18:37, Деян. 2:30-34, 1 Пет. 1:11) – е изгубена в диспенсационализъм.
„Управлението на Христос е политическо“
Второ, диспенсационализмът постулира едно светско и политическо царство вместо едно духовно и изкупително. Диспенсационализмът поставя Христос на един физически трон в земния Йерусалим и оттам управляващ всекидневните политически дела на света. Цитирайки Хаус и Айс отново: „Тогава Божията воля на небето ще бъде донесена на земята. Но това няма да стане докато Христос не управлява физически от Йерусалим.“5
Но Христос и авторите на Новия Завет ясно опровергават това, когато поучават, че Неговото царство е духовно царство вкоренено в сърцето (макар да не отричат външното влияние, което то оказва). В Лука 17:20-21 Христос се противопоставя на Зионистките наклонности на фарисеите, когато отрича идването на едно бъдещо, земно, политическо царство установено, чрез катаклизмична интервенция: „Когато фарисеите изискаха да им каже, кога ще дойде Божието царство, Той им отговори като каза, „Божието царство не идва така, че да се забелязва; нито ще кажат: Ето, тук е!, или: Там е! Защото, ето, Божието царство е вътре във вас.“
Когато Христос застана пред Пилат, повтори същата истина. В Йоан 18:36 четем: „Моето царство не е от този свят; ако царството Ми беше от този свят, служителите Ми щяха да се борят...“ Царството Му не беше политическо царство като това на Цезаря, нуждаещо се от армия. Това най-вероятно обяснява, защо Той попита Пилат, откъде добива новините си (Йоан 18:33,34): Ако е чул всичко това от евреите, то Пилат е чул погрешно мнение за естеството на царството, ако е чул Исус, то би трябвало да знае какво Исус е имал предвид.
Павел разбира и подкрепя духовното естество на царството, когато пише „Защото Божието царство не е ядене и пиене, а правда, мир и радост в Светия Дух“ (Рим. 14:17).
Диспенсационализмът омаловажава духовната слава на настоящето управление на Христос, като го отрича. И прави това пряко записаното в Библията.
Второто унижаване на Христос
Трето, диспенсационализмът принуждава Христос да бъде повторно унизен, тъй като трябва да напусне небето (което е Неговия трон) и да се върне да управлява на земята (която е Негово подножие) – като в крайна сметка се вдига бунт против личното Му управление на царството. Един основен аспект от унижението Му бе, когато пребиваваше сред праха на земята и търпеше оскърбленията по време на служението Си. Хаус и Айс пишат, че според постмилениалния възглед: „Месията е на небето и присъства единствено мистично в царството Си. Неговото отсъствие от земята по време на Негово управление ограбва Месията от момента му на земна слава и възвеличаване“.6
Но Словото не ни учи, че завръщането на Христос на небето е ограбване на управлението Му Трябва да разберем, величествената слава, която Му принадлежи, която произлиза от възнесението му в небесата.
Не каза ли в молитвата Си към Отца, точно преди кръста: „И сега, прославѝ Ме, Отче, у Себе Си със славата, която имах у Тебе преди създанието на света.“ (Йоан 17:5)? Той се подготвяше да напусне земята за да влезе в небесата. Считаше това за нещо славно – а не за ограбване от слава!
В Ефесяни 1:20-22 пише, „с която подейства в Христос, когато Го възкреси от мъртвите и Го сложи да седне от дясната Си страна на небесата, далече над всяко началство и власт, сила и господство, и всяко име, с което се наричат, не само в този свят, но и в бъдещия. И всичко покори под нозете Му и Го постави да бъде глава над всичко за църквата…“ Същото послание се повтаря и във Филипяни 2:9, „затова и Бог Го превъзвиси и Му подари името, което е над всяко друго име“. 1 Петрово 3:22 заявява: „Който е отдясно на Бога, като се е възнесъл на небето, и на Когото се покориха ангели, власти и сили.“ Това е ограбване на Неговата слава?
Това което е по-зле е, че „момента на слава“, който постига Христос по време на хилядолетното си управление завършва с хаос и бунт! Дж. Д. Пентакост твърди, че към края на милениалното царство Сатана „излиза да заблуди нациите, за да поведе един последен бунт против теокрацията на Бог.“ Пентакост признава, че „неразбираемо е как едно множество, „чийто брой е като морския пясък“ може да се разбунтува против Господ Исус Христос, когато са живели под Неговата добродетелност през целия си живот“.7 Христовия „момента на слава“ свършва в хаос и краен провал!
Както пише Уалвурд: „И така се развива последния гигантски бунт на човека против Божието суверенно управление, при което порочните хора се сблъскват със своето Ватерло . “ В началото на битката (Отк. 20:9), голямото множество водено от Сатана и идващо от всички посоки обгражда стана на светиите. Думата „стан“ изглежда се отнася за града Йерусалим, който се описва като „възлюбения град“.8
Според диспенсационализмът „момента на слава“ на Христос го връща обратно всред земната прах, така че да може лично, физически да управлява царство, което в края на краищата се разбунтува против Негои го напада в столицата Му.
Заключение
Грешките, които току що разгледахме са сериозни. Диспенсационализмът има значителни, не маловажни, проблеми – проблеми, които са му вродени, що се отнася до възгледа за Христос и Неговото служение. Важно е да разбираме, че дебата с диспенсационализма не се върти около малки детайли относно сложните събития при края. Диспенсационализмът без да иска неизбежно ограбва от славата на личното делото на Христос.
Превод: Георги Порумбачанов
1. Повярвах в едно диспенсационално служение и се образовах в две диспенсационални висши училища: „Tennessee Temple University“ и „Grace Theological Seminary“.
2. Джон С. Фелнбърг е изявен диспенсационален теолог, който е отстъпил на няколко места с големи последствия за реформираната доктрина. Виж: John S Feinberg, ed., “Continuity and Discontinuity: Perspectives on the Relationship Between the Old and New Testaments” (Westchester, IL: Crossway Books, 1988), гл. 3.
3. H. Wayne House and Thomas D. Ice, „Dominion Theology Blessing or Curse” (Podland, OR: Multnomah, 1988), стр. 220
4. Изглежда е нужно да направим разграничение между идването на царството (което в Лука 17:20-21 е неуловимо и настоящо, виж по-долу) и идването на царството „в сила“ (където унищожението на храма беше драматично и в бъдещето, от перспективата на Христос).
5. House and Ice, „Dominion Theology“, стр 160.
6. House and Ice, „Dominion Theology“, стр. 240
7. J. Dwight Pentecost, „Things to Come“ (Gr. nd RapIds: Zondervan, 1958), pp. 548, 551.
8. John F. Walvoord, „The Revelation of Jesus Christ“ (Chicago. Moody Press, 1966), p. 304.
Други статии от поредицата:
