Начало Защо звезда?

Защо звезда?

Всяка година, когато наближи Рождество Христово, ни поднасят поредното натуралистично обяснение на библейската „Витлеемска звезда“ (което много често е повторение на предишни „открития“). Естествените обяснения на библейските явления може понякога да са уместни, но те могат да бъдат и подвеждащи – за невярващи и вярващи. Много по-добър подход е вярващите да познават и да приемат дълбокия, богат библейски смисъл на звездата. Нека да го разгледаме.

Някои от най-натуралистичните подходи приемат за даденост, че ако открият астрономическо обяснение за звездата, могат най-накрая да отхвърлят като мит целия разказ за раждането на Христос – и в крайна сметка самото Евангелие. Авторите на тези статии като че ли не разбират иронията в използването на съвременни научни методи за доказване на определен исторически факт, който се съобщава в Евангелията (като появата на звездата), с цел да докажат несъстоятелността на друга част от тях (като раждането от девица). Логично е да си помислим, че по-последователно е да отхвърлим всичко като мит и въпросът да бъде приключен. Но рационалистите рядко са толкова рационални.

Дори да беше възможно да докажем окончателно, че звездата е някакво „природно явление“, това няма да означава, че евангелистът (в този случай Матей) греши. Бог направи небето и земята, „създаде и звездите“ (Бит. 1:16) и заповяда да бъдат за „знаци и за показване на времената, дните и годините“ (1:14). Самият факт, че появата на една звезда става през някакъв редовен интервал от време, или че нейното местоположение в нощното небе може да бъде научно установено, не отрича по никакъв начин предназначението, което Бог има за нея; Бог я е създал и я използва така, както Му е угодно. Всъщност, ако разбираме правилно творението, нищо, което се случва в небесата или на земята не е само по себе си чудо. Нещата, които наричаме „чудеса“ не са нищо повече от дела, които Бог прави по различен начин, а не както ги е правил в миналото, или както ги прави редовно:

Постоянните взаимосвързаности, които наричаме естествени закони, са просто „божествени навици“, или по-точно, обичайният ред, който Бог налага на природата. Тези навици, или този обичаен процес, представляват предмета на изучаване на естествените и физическите науки. Чудото, по своята форма, не е нищо друго, освен отклонение от обичайния ход на природното явление, предизвикано от намесата на нов фактор: извънредна воля на Бога.[1]

Въпросът, върху който трябва да мисли един християнин, е този: „Защо въобще присъства звезда?“ Т.е., защо Бог иска да обяви раждането на единородния Си син пред група източни звездобройци като използва звезда? Нима целта е само да увеличи драматизма на историята, или има някаква важна причина за присъствието на звездата? Нима Бог „одобрява“ езическото суеверие, каквото е астрологията, или тук се случва нещо по-голямо? 

Звездата от Яков

За да намерим отговорите на тези въпроси, трябва да разбираме ролята на звездите в библейското богословие или тяхната употреба в пророчествата. Трябва да се върнем, например, към пророчеството на Валаам в книгата Числа. 

Звездите в Библията

Най-напред трябва да определим какво означават звездите в пророческите пасажи. В Битие 37 четем за двата пророчески съня на Йосиф. В първия си сън той вижда житни снопове, които са събрани и са вързани от братята му. Когато снопът на Йосиф се изправя в съня му, тези на братята му се покланят. Братята на Йосиф правилно разбират значението на съня, че Йосиф един ден ще царува и ще управлява над тях. Във втория си сън Йосиф вижда как слънцето, луната и единадесет звезди му се покланят. Когато го разказва на баща си, Яков му се скарва, като го пита: „Дали наистина аз и майка ти и братята ти ще дойдем и ще ти се поклоним до земята?“ Яков разбра, че сънят на Йосиф символизираше власт: Яков беше слънцето, Рахил - луната, а братята бяха символизирани от звездите.

Писанието често говори за звездите, че символизират владетели, царе и ръководители на държави. Наследниците на Авраам бяха сравнение с „небесните звезди“, а самият Исус е „светлата утринна звезда“ (Откр. 22:16). В същото време преобладаващият мотив при споменаването на ярките небесни явления е, че Бог е техният суверенен Създател. Според библейския възглед Бог е този, който е направил слънцето, луната и звездите (Пс. 8; 19; 74:16; 104:19-24; 136:7-9; 147:4; Ер. 31:35) и контролира слънцето както желае (Ис.Нав. 10:12-14; Йов 9:7-9; Ис. 38:7-8). Когато Псалмистът заповядва на цялото творение да прославя своя Създател, на слънцето, луната и звездите също им е заповядано да хвалят Бога (Пс. 148). Когато Бог нанася съд, Той затъмнява слънцето (Ис. 13:10; 24:23; Езек. 32:7-8; Йоил 2:10, 31; 3:15; Амос 8:9; Авак. 3:11; Мат. 24:29; Лука 23:45; Откр. 6:12); а когато Новото небе и Новата земя стават действителност, Бог в славата Си преустановява светлината на слънцето (Ис. 60:19-20; Откр. 21:23-24; 22:5).

Ако Битие 1:14 ни дава тълкувателна херменевтика за небесните светлини като „знаци“, ние не трябва да се притесняваме да говорим за „знаци“ от Бог в небесата. Всъщност, както изтъква Джеймз Джордан, целият ред на Стария завет трябва да се възприема от библейска гледна точка като „ноща“, а Новият завет – като „деня“.

Разбира се, луната управлява нощта (Псалм 136:9; Еремия 31:35) и в известен смисъл целият Стар завет се е случил през нощта. С изгряването на Слънцето на правдата (Малахия 4:2) идва „денят“ Господен (Малахия 4:1), така че в този смисъл Новият завет се случва през деня. Както многократно казва Битие 1-ва глава, първо е вечерта, после е сутринта. Празниците в Новия завет вече не са свързани с движението на луната (Колосяни 2:16-17). В това отношение нашата светлина е Христос.[2]

Следвайки същата тази идея, Захария пророкува при раждането на Йоан Кръстител, че той ще бъде „зора отгоре“, която ще „осияе седящите в тъмнина и мрачна сянка, така щото да отправи нозете ни в пътя на мира“ ( Лука 1:78-79). Светлината на Христос създава вечния ден, затова в Новия Ерусалим

градът нямаше нужда от слънце, нито от луна, за да го осветява, защото Божията слава го осветяваше, и неговото светило е Агнето. И народите ще ходят по неговата светлина: земните царе ще донасят в него своите славни неща. Портите му не ще се затварят денем, (а нощ не ще има там). Величието и честта на народите ще бъдат донасяни в града“ (Откр. 21:23-25; сравни с Ис. 60:19-20).

С помощта на този библейски възглед за слънцето и звездите, ще осъзнаем по-добре, че Валаамовото пророчество в Числа 24-та глава служи като мизансцен за влъхвите („мъдреците“) в Матей 2-ра глава. 

Пророчеството на Валаам

Подобно на влъхвите, Валаам беше от „изток“ (Числа 22:5; 23:7; сравни с Мат. 2:1). Очевидно беше добре известен езически гадател, владеещ необходимите окултни изкуства да прокълнава (Числа 22:6), да гадае (22:7), да предвещава поличби или да чародейства (23:23), да получава видения и да изпада в изстъпления (24:4, 15-16). По тази причина ранният юдейски философ Филон нарича Валаам магос (в превод „магьосник“) - същия гръцки термин, който по-късно се използва за обозначаване на мъдреците (или магите) в Матей 2 глава.[3] Има много прилики между двете истории:

  • Валаам пътуваше (с двама слуги, Числ. 22:22) на запад, за да донесе пророчеството си на Валак, нечестивия цар на Моав, точно както влъхвите донесоха своето знание на запад, в Ерусалим, при нечестивия цар Ирод.
  • Валак пожела да прокълне и унищожи Израел, за да запази собствения си престол. Ирод направи заговор да убие Христос – новия Израел – с надеждата да запази собственото си царуване.
  • В двата случая Бог използва езически магьосници, за да защити „семето“ на Яков (Числа 24:5-7) и „детето“ (Мат. 2:11-15).
  • Бог благослови Израел чрез Валаамовото видение на Всемогъщия (Числа 24:4) и спаси детето Христос чрез съня на магьосниците и съня на Йосиф, в който той чу думите на Господния ангел (Мат. 2:12-13).
  • Когато приключват ролите на магьосниците в двата случая, те тихо се оттеглят от сцената на действието като се връщат в родните си страни (Числа 24:25; Мат. 2:12). Ние виждаме, че ударението е върху Божието всевиждащо Провидение, а не върху ролята или личността на конкретни хора.

Освен това, най-поразителната прилика и най-релевантна за тази статия е Валаамовото пророчество за „звездата от Яков“. Гадателят казва следното:

Виждам го, но не сега; гледам го, но не отблизо; ще излезе звезда от Яков и ще се въздигне скиптър от Израил; ще порази моавските първенци и ще погуби всичките ситови потомци. Едом ще бъде притежаван, още Сиир ще бъде притежаван от неприятелите си, а Израил ще действа мощно. Един произлязъл от Яков ще завладее и ще погуби останалото от града (Числа 24:17-18).

В изпълнение на Валаамовото пророчество, Матей започва втората глава от своето Евангелие като съобщава на читателите си, че влъхвите от изток пристигат в Ерусалим, за да търсят „Юдейския цар, който се е родил“ (Мат. 2:2). Те обявяват на Ирод, че са видели Неговата звезда и са дошли да Му се поклонят. Макар влъхвите да са знаели, че трябва да дойдат в Ерусалим (все пак те видели звездата, която обявявала раждането на царя на юдеите), те не знаели къде да намерят бебето. Тяхната астрология (общо откровение) стигнала само да ги доведе дотам, но за да намерят този, когото търсели, трябвало да се отнесат до Писанието (специалното откровение). Джон Грешъм Мейчин се изказва много добре по този повод:  

Както знаем, в множество случаи заблудата се превръща в стъпало към истината; дори астрологията, както често се отбелязва, е била предшественик на истинската астрономическа наука. Не, не можем да считаме, че е недостойно за Бога, когато тези чужденци били ръководени от своите астролоически дирения, за да донесат своите дарове на новородения Спасител. Нещо повече, не астрологията изиграва ключовата роля; влъхвите биват заведени до нозете на Исус не от астрологически изчисления, но от пророчествата на Божието Слово – пророчества, които разпространяват в целия Изток очакване за Месиански цар.[4]

Дълго съм се чудил: „Какво са знаели влъхвите и как са го научили?“ Необходимо е да четем Библията много старателно, за да достигнем до обосновано предположение. Като знаем, че Валаам идва от същия изток като мъдреците, възможно ли е неговото пророчество, което свързва идването на Юдейския цар с изгряването на Звезда, да е било записано и разпространено сред мидийските князе? Най-вероятно това е било така. Може би пророчеството е било разпространено на изток чак до Персия. Разбира се, това все още не дава отговор на всички въпроси. 

Пророчеството на Даниил

Какво да кажем за точното време на появата на Звездата? Как мъдреците знаят, че точно тази звезда означава, че времето е дошло? Лично аз вярвам, че влъхвите са разполагали не само с пророчеството на Валаам, а също и с предсказанията на Даниил, който прекарва по-голямата част от живота си на изток, във Вавилон и Персия. Даниил прибавя към предишните пророчества специфична времева рамка, в която да очакват Месията (Дан. 9:24-27). Така че ако приемем, че тези идеи са верни, от това следва, че Писанието изиграва главна роля в довеждането на мъдреците до детето Христос. Накрая чудодейното движение на Звездата ги води точно до къщата във Витлеем (Мат. 2:9).

Някои привърженици на течението Нова епоха се опитаха да извлекат целия контекст на евангелската история от астрологията и астрологическите „епохи“, но тяхната теза е погрешна в няколко направления в библейско и техническо отношение (на което не можем да отделим място тук).[5] Но едно такова извращение на някои съвременни езичници не трябва да ни заслепява за Провидението на Бог над всички природни явления, включително определянето на точно време на знаменията в небесата, прецесията на равноденствията, появата на ярка звезда в определени съзвездия и най-вече, употребата на езическо знание от страна на Бога, за да доведе тези езичници до истинската Светлина. Все пак тя дойде точно за „седящите в тъмнина и в мрачна сянка“ (Лука 1:79).

Всъщност, ако е прав авторът Майкъл Молнар, Витлеемската звезда е била изключително важно явление за всички астролози в този конкретен времеви период:

Отговорът, който библейските учени с готовност дават, е, че астрологията няма роля във Витлеемската звезда, че звездата в действителност изпълнява пророчеството на Валаам за Звездата от Яков – пророческа звезда, която юдеите очаквали. Това може да е така, но ролята на астрологията също е важна. Т.е., посланието на Матей, което съдържа астрологическа терминология, не било предназначено само за юдеите, но също и за по-широкия елинистически свят, където астролозите имали силно влияние, а хората се вслушвали без колебание в астрологическите прогнози. Библейският разказ ни показва, че звездата не само изпълнява юдейското пророчество на Валаам, но също че раждането на Царя на юдеите е било валидирано и от езичниците, които упражнявали астрология, която се считала за уважавано изкуство. Ако си бяхме припомнили важността на астрологията в елинистическия свят, нямаше да поставим под въпрос нейното обсъждане в Матей.[6]

Струва си да повторим, че християните не трябва да бягат и да се крият от такива твърдения. Молнар е напълно прав, когато отбелязва, че Витлеемската звезда има отношение и към света извън Юдея. Точно това е същинското послание на Новия завет – че езическата „мъдрост“ идва да се преклони пред Христос. Раждането на Исус не беше само изпълнение на Старозаветно пророчество, а пълно обръщане на ролите с божествена величина; Създателят влезе в Своето творение като стана част от него, за да го направи Ново. Павел ясно казва в Римляни 1:20, че Бог явно свидетелства за Себе си чрез Своето Творение, но Той не е познат лично – в спасителен смисъл – извън личността на Исус Христос и специалното откровение на Писанието.

Мъдреците успяват да „разчетат небесата“ и да узнаят, че звезда изгрява на изток в съзвездието Овен (мъжко агне) и я свързват с „царя на Юдеите“, но щом пристигат в Ерусалим, тяхната астрология се оказва безсилна да ги доведе до родното място на Исус. Ирод трябвало да събере „всички народни главни свещеници и книжници“ и да ги разпита „къде трябваше да се роди Христос“ (Мат. 2:4). Едва след като получават напътствия от Михей 5:2 да продължат своето пътуване не на запад, а на юг към Витлеем, мъдреците отново виждат звездата и тя ги довежда до мястото, където беше Детето. Няма как да прекалим с наблягането, че точно Писанията им показаха мястото, и че чудодейната звезда послужи като потвърждение.

Подобно на влъхвите, християните също трябва да се радват с голяма радост, че звездата  е била видяна от тези източници мистици, които живеели надалеч. Това е ранно потвърждение за нещо, което Павел ще напише почти петдесет години по-късно (отразявайки Исая 57:19): „И като дойде [Христос] благовества мир на вас, които бяхте далеч и мир на тези, които бяха близо. Защото чрез Него и едните и другите имаме своя достъп при Отца в един Дух“ (Ефесяни 2:17-18). Това е истинската „блага вест“ на Звездата от Яков, Витлеемската звезда, и на царя, когото тя възвестява.

 

Превод: Радослава Петкова 

Статията е взета оттук

 


[1]Auguste Lecerf, An Introduction to Reformed Dogmatics, в превод на Andre Schlemmer (Grand Rapids: Baker Book House, [1949] 1981), 147; цитиран в James B. Jordan, Through New Eyes: Developing a Biblical View of the World (Brentwood, TN: Wolgemuth & Hyatt, 1988), стр. 108.

[2]Jordan, Through New Eyes, стр. 54.

[3] Виж Philo, “On the Life of Moses, I,” L.176, в The Works of Philo: Complete and Unabridged, в превод на C. D. Yonge (Hendrickson Publishers, 1993), стр. 485.

[4]  J. Gresham Machen, The Virgin Birth of Christ (Grand Rapids, MI: Baker Book House, [1930] 1967), стр. 227–228.

[5]  За повече информация виж Joel McDurmon, Zeitgeist: the Movie—Exposed (Powder Springs, GA: American Vision, 2008)

[6]  Michael R. Molnar, The Star of Bethlehem: The Legacy of the Magi (New Brunswick, NJ: Rutgers Univ. Press, 1999), стр. 118

Категории: Апологетика, Семейство