Реконструкция на семейния бизнес
Вашият мироглед е начинът, по който виждате „голямата картина“. Писанието ни дава мироглед като описва нашия произход (създадени сме от Бог), проблем (греха), необходимото решение (покаяние), как Бог го осигурява (Исус Христос) и нашето бъдеще (рая). Освен ако не виждаме „голямата картина“ единствено като изкуплението, освещаването и прославянето на индивида, то трябва да помним още един елемент, който ни кара да разширим разбирането си за спасението отвъд приложението му в живота на индивида, и това е Божието царство.
Работете
Божието царство не е просто аналогия. То е разширяващото се владение, управлявано от Исус Христос – Царя на царете и Господаря на господарите, в което Той владее над тези, които го почитат като Суверен. Царството ни предоставя „голямата картина“ относно мястото и отговорностите ни, които идват между покаянието и славата – ние служим на Царя, Исус Христос, и упражняваме господство, не сами по себе си, а като Негови слуги.
Мисля, че много проповеди осъждат остро Яков и Йоан заради тяхната молба да стоят отляво и отдясно на Христовия трон (Матей 20:20–28, Марк 10:35-45). Обаче единствената корекция на Исус беше, че те не разбираха какво искаха. Най-вероятно Яков и Йоан предполагаха, че Царството ще бъде с политически характер и управление. Молбата им да бъдат отляво и отдясно на трона означаваше желанието им да заемат отговорни позиции. Искаха да служат на царството като най-приближените хора на Царя. Заради тяхното неразбиране на естеството на Царството и масовото вярване, че пълнотата на Царството ще се изяви в най-близко време, скоро след тази случка Исус разказа притчата за благородника, който „отиде в далечна страна да получи за себе си царска власт“ и каза на слугите си „Търгувайте с това докле дойда“ (Лука 19:11-27). Исус всъщност им каза „Работете като мои слуги, докато ме няма.“ „Продължавайте да вършите своята работа.“ „Продължавайте с делата си, като че ли съм тук.“ Божието Царство е контекстът, който Исус ни даде, за да разберем какво трябва да правим, докато Той се върне.
Християнската Реконструкция е аналогия на отговорността на вярващия към Божието царство. Това е доста силен термин, когато „зданието“ на обществения ред е разрушено в такава степен, както днес. Християнската Реконструкция приема като факт, че трябва да поправяме разрушените сфери на живота ни една по една, малко по малко, понякога започвайки от нулата.
От къде да започнем?
От къде трябва да започнем с Християнската Реконструкция? Отговорът е нелицеприятно прост. Прекалено лесно е да гледаме провалите на останалите и чуждите проблеми и да си казваме „Те трябва да се променят“ или „Те трябва да постъпят ето така“. Може би по-дразнеща е тенденцията да обсъждаме неща, върху които имаме малък или никакъв контрол. Социалните медии ни позволяват да изразяваме мнението си за всичко − от развлекателната индустрия и държавните стандарти за безопасност до международната политика и кой е виновен за последното престъпление, за което сме прочели. Въпреки това, малко от нас имат реалната възможност да променят някое от тези неща. Работата по Християнската Реконструкция започва от нас и нашето място в живота. Когато господарят от притчата каза на слугите си да работят, докато дойде, той имаше предвид работата, която те вършеха като негови слуги, текущите им задължения. Посланието му беше „Вършете си работата“. Християнската Реконструкция трябва да започне с нас като индивидуални личности, след това да обхване нашето семейство, работното ни място и взаимоотношенията ни с околните. Това са областите на Християнската Реконструкция, които могат да бъдат успешни сега, и които не изискват политически консенсус или ресурси отвъд нашите възможности.
Имах удоволствието да бъда говорител на едно събитие през юни 2018 г., посветено на такъв „ден на малките работи“ (Захария 4:10). Беше обявено като „Симпозиум за Християнската Реконструкция на семейството и бизнеса“ и се проведе в Тол Тимбър – невероятно красиво място близо до Лийвънуърт, Вашингтон.
Конференцията беше фокусирана върху натрупването на семеен капитал чрез бизнес, т.е. установяване на господство чрез предприемачество. Главният организатор беше Джоузеф Греъм, пилот в американските военноморски сили и баща на девет деца. Той и семейството му са организирали събития на Халкедон в щата Вашингтон и са обслужвали нашите щандове за книги на конференции за домашно образование. Сега, когато му предстоеше пенсиониране от флотата, той усърдно изучаваше техники за акумулиране на богатство и бизнес стратегии.
Лийвънуърт се намира на около три часа път от летището в Сиатъл, където срещнах Тим Ярброу, друг говорител на тази конференция. Споделих му, че съм впечатлен от факта, че определени бизнеси (поне в Калифорния) са доминирани от дадена етническа група (виетнамски заведения за понички, персийски квартални магазинчета и пр.). Разказах му, че очевидните съвместни усилия на техните общества да се обучават във вече установения бизнес модел, така че да се насърчава успеха им, са нещо хубаво, което искам да видя и християните да правят един за друг – да увеличават богатството на Царството като обучават другите на бизнес нюх. Както се оказа в последствие, това беше темата на неговата презентация, както и основното му занимание в Алабама.
В крайна сметка, богатството е инструмент. Не е срамно да си беден, нито пък това е някаква добродетел, към която да се стремим. Богатството представлява сила, която може да бъде използвана да служи на Царството. Ако имате умение или работещ бизнес модел, предайте го на някой млад християнски чирак. Научете го, така че той на свой ред да може да служи на Царството. Трябва да подпомагаме финансово Царството и един от начините да го правим е като помагаме на вярващите да се справят във финансово отношение, като ги „научим да ловят риба“.
Превод: Теодора Петкова
