Престъпни семейства
Идеите имат последствия. Идеята децата да са задължително в предучилищна подготвителна група, когато навършат 5 години, ще доведе до последствия. Нещо по-важно - това винаги ще е само идея, защото няма нито юридическа, нито морална основа, която да я превърне в реалност. Може да напишете тази идея на хартия и да я наречете постановление или дори закон, но пак няма да работи, ще си остане само диктаторска идея.
Защо хората си мислят, че когато налагат тиранията издигат свободата? Нека, който желае да си даде децата в която държавна институция пожелае и то на каквато възраст пожелае. Нека също така, които не желае да не го прави. Толкова ли е сложно? Да, сложно е. Сложно е, защото стъпили на плаващите политически пясъци, политици и политиканти се опитват да жонглират със съдбите на масите, понеже усещат, че същите са ги издигнали високо, но само за да се прицелят по-добре в тях и да ги сгромолясат, след 4-годишен мандат.
Сякаш политиците не правят нищо друго освен да си връщат тъпкано на избирателите за това, което те ще направят на следващите избори – ще ги отсвирят. Прегръдката между политици и избиратели винаги трае, колкото една предизборна кампания, след туй започва надплюването. Това е то – кръговрата на живота. Все пак в целия плювалник има и хора, които се опитват да работят – и от двете страни. Макар, че напоследък работещите политици изработват само боклук в лъскави опаковки. Една от грандиозните глупости на политиците, която ни се представя за гениална идея е именно намерението да се прибират невръстни деца под крилото на "майка" България. Тези безумни напъни на „гениалната” чиновническа мисъл ме връщат в романтичните времена на революционния комунизъм и утопичния соц. реализъм.
Моля, помислете и ми обяснете, защо децата трябва да бъдат учени на едно и също, от едни и същи хора, за един и същ период? Не е ли изумителна лъжата, че децата ще се провалят, ако не преминат през държавната пералня за мозъци? Странно е убеждението, че родолюбци и истински българи, може да се възпитат единствено в държавните училища. Защо политиците се страхуват, че семействата ще възпитат мислещи хора? Това което се случва в България е буквално полиция на мисълта – защото не трябва да се учиш да мислиш по друг начин, освен по този, който е спуснат отгоре.
Значи някой е решил, че децата трябва да ходят от невръстна възраст в детски държавни градини и после в училища. Мотивите са изложени от министър Игнатов: „Когато един родител съзнателно отклонява детето си от системата на образованието, той извършва тежко престъпление, той съзнателно лишава детето си от всичко, което може да получи от този живот, обрича го на социални помощи”. Тази мисъл на министъра е предизвикана от някаква странна за мен интелектуална немощ. На подобно твърдение могат да повярват само малоумници. Колко хора днес са на социални помощи и са продукт на системата? Mного. Ако системата е застраховка срещу безработица, трябваше всички да сме държавни чиновници. Тези, които сектантски вярват в държавната образователна система и дори я боготворят са държавни чиновници, останалите са в среда, където обикновено се ползват умения, които не можеш да придобиеш в държавно училище. Всъщност, държавното училище най-често пречи в развитието на един успешен предприемач, да речем.
Мисля си, че по логиката на министъра ние трябваше да сме благоденстваща страна и супер сила, понеже няколко поколения подред нямаше пропуск от страна на системата и всички козирувахме под строй в държавните училища. Резултата се вижда ясно днес: Ограбена и пропаднала страна, разграден двор. Имаме „най-добрите” проститутки в цяла Европа, добре организирани наркотрафиканти и каналджии на хора. Възпитаниците на държавната образователна система, които ни управляват, са политически вампири издигнали в култ бай ганьовщината. Кое точно „удоволствие” от живота, което ни дава държавното училище, пропуснах да спомена??? Ако изброените по-горе „професионалисти” са успешния продукт на държавното образование, си мисля, че държавната школа не постига успехи само сред децата, които са „черните овце” в системата и успяват да се съхранят психически и интелектуално, въпреки непрестанните опити да бъдат стандартизирани. Тези деца оцеляват, защото не само са били различни, но са успели да останат такива, понеже живеят с мисълта на Марк Твен: "Никога не съм позволявал на училището да пречи на образованието ми!". Да, тези деца са цветни петънца върху сиво платно, но точно те страдат най-много в буламача на системата и неизменно у тях остава по някой дефект, трън в плътта, който им досажда до края на живота, но не чак толкова, че да не се радват на спасението си.
Какво означава съзнателно да отклониш детето си от системата на образованието? Какво е образование според висш държавен чиновник и само в държавното училище ли можем да получим образование? Разбира се че не. Истинското образование, не се намира в държавното училище, но там се намира, това, което държавата има за цел и мисия, що се касае до формиране на поданици. Свободни личности или поданици има за цел да оформи държавната машина? Какво става ясно от намеренията на чиновниците и курса, който са поели? Става ясно, че те са в съгласие с една от целите на държавата формирани от Адолф Хитлер: „Нейната (на държавата) собствена цел се състои в запазването и в по-нататъшното развитие на колектива от еднакви във физическо и морално отношение човешки същества”. Държавното училище се опитва да създаде еднакви във физическо и морално отношение човешки същества. Затова си има държавни образователни стандарти, затова си има програма и колкото по-рано започне нейното действие, толкова по-гарантиран е успеха.
Има и друга причина за това държавата страстно да се бори за децата, освен посочената от национал-социалиста Хитлер. Намираме я при комунистите: „Възможно ли е да отгледаме колективен човек в индивидуално семейство? На това трябва да отговорим категорично: Не! Колективно мислещо дете може да бъде възпитано само в обществено обкръжение... Колкото по-скоро детето се вземе от неговата майка и се предаде на обществената детска ясла, толкова е по-голяма гаранцията, че то ще бъде здраво.” – Мартин Николаевич Лядов. Ето, става ли ви ясно, че всъщност нашите чиновници са загрижени преди всичко за детското здраве. Няма ли точно това предвид министър Игнатов, когато предлага децата да се прибират от държавните институции в невръстна възраст. Каква по възвишена грижа на „майка” България от това да прибере пилците си преди родителите да им "навредят".
Пълна и нещастна глупост е твърдението, че децата незавършили държавно училище стават неудачници и трябва да разчитат на социални помощи, за да не умрат от глад, едва ли не. Преди пруските социалисти да внедрят идеята за държавното училище в практиката, никой не е и чувал за такова и все пак цивилизацията не е загинала, нали?! Липсата на социалистическите държавни училища в миналото, не е спряло Ренесанса, Великите географски открития или Реформацията. Държавното училище е социалистическа идея и все още почива на социалистически презумпции, защото смуче парите на данъкоплатците, за да руши уникалността на личността и да я замести с пролетариат.
Какви са шансовете да просъществуват малоумните идеи на сегашните държавни паразити относно образованието – при положение, че историята вече е погребала религията, която те изповядват в лицето на Буанароти, Бабьов, Маркс, Хитлер, Сталин, Лядов и подобни лудетини. Мерзавците, които отричат силата на семейството да се съхрани и да се съпротиви срещу кражбата на децата, за да бъдат посветени в чужда религия да си припомнят годините на робството. Има повече сила в едно семейство, което защитава децата си отколкото в цялата луда злоба на държавните добермани. Ако държавата, вместо да вади от архивите Сталинистки и Хитлериски идеи и методи за постигане на национално единство, даде свобода в образованието и си смъкне полицейските лапи от хората, ще получи само благодарност и преданост.
Знам какъв ще е изхода от правителствените мераци да институционализират децата. Трагедията е, че всички разбират позора на собствената си глупост, когато затънат достатъчно дълбоко в мизерията, която сами са сътворили. Виждаме, как държавното образование постепенно умира и в агонията си желае прясната кръв на децата, за да осмисли съществуването си. Колкото и жертви да направят поданиците, няма да спасят този изроден левиатан, който пъшка под тежестта на собственото си безсмислие. Държавното образование е атрибут на тоталната държава. Когато тоталитаризма умре и на негово място започнат да живеят свободни хора, ще имаме просперираща нация, която уважава своите ценности и традиции. Комунизма и фашизма, които са поклонници на държавното образование, заради шанса да изработват последователи, не са и никога няма да бъдат част от традицията и ценностите на българите.
В крайна сметка, опитите на висшите чиновници да обезличат семействата и децата са обречени на неуспех. Историята ясно показва, че винаги има един ценен остатък от хора, които се оказват будната съвест на обществото. Чиновниците, които мислят, че са всесилни, не трябва да забравят, че властта им е ограничена и е делегирана от хората на които трябва да служат, а не да изнасилват с безумици. Срамната и отвратителна позиция, която нарича престъпници семействата, които не желаят да поверят децата си в ръцете на държавни възпитатели, ще бъде отхвърлена и дамгосана от всички мислещи българи. Политици, които защитават подобна позиция са достойни за съжаление. Каква мерзост и омраза са нужни за да наречеш майката и бащата на едно дете престъпници, при положение, че тези родители се грижат за децата си с любов и ги обучават далеч по-ефективно от системата на данъчно финансираното училище. Позорно и подло е да се рушат устоите на истинското семейство, като се атакува желанието му да обучава децата си.
Трябва да завърша изпълнен със съжаление за това, че лично аз ще разочаровам държавните образователни институции и не ще дам децата си за аналитични образователни експерименти, нито на 3, нито на 5, нито на 10 години. Изпълнен с радост съм от факта, че не съм единствен. Аз избрах да се посветя на децата си, дори с цената на това, някой да ме нарече престъпник. Ако да обучаваш децата си е престъпление, според демократичните принципи на държавата, то или държавата не е демократична, или демокрацията наистина ненавижда семейството, както комунистите и фашистите. Нека почакаме, нека да видим.
