Десетте Божии заповеди в американското право
По-долу е вторият въпрос, който ми беше зададен от студентката по журналистика и политически науки от виден университет по повод нейна дисертация (тук можете да прочетете моя отговор на първия й въпрос):
Какво е мненито на „Американ вижън“ относно плочата с Десетте заповеди в Съдебната палата на Алабама в Монтгомъри, която бе поставена от бившия съдия на Алабама Рой Мур през 2003 г.? Това публично показване на Божиите заповеди в съзвучие ли е с целта на „Американ вижън“ да върне Америка към Библейската й основа? Какъв е отговорът на Вашата организация към онези, които вярват, че с това действие съдията прекрачва границите на допустимото като намесва религията в политиката?
Когато съдия Рой Мур се кандидатира за длъжността председател на Върховния съд на щата Алабама, той обеща да възстанови моралните устои на Америка. Започна да изпълнява своето обещание, когато постави в ротондата на щатската съдебна палата гранитен монумент на Десетте Божии заповеди тежащ 2,4 тона. Монументът включва още няколко цитата: от Декларацията на независимостта – „законите на естеството и на неговия Бог“, националният ни девиз – „На Бога уповаваме“, от клетвата за вярност – „Една нация под Бога“ и от клетвата в съда – „Бог да ми е на помощ“. По време на кратката церемония по посвещаването на монумента съдия Мур направи следното кратко изявление: „Нека този ден да отбележи началото на възстановяването на моралната основа на закона на нашия народ и завръщането към познанието на Бога в нашата страна.“[1]
Защо Алабама е във фокуса на вниманието, след като в Пенсилвания Десетте заповеди са изписани в сградата на Върховния съд на щата още от 1927 г.? Шестнадесетте стенописа в Пенсилвания са проектирани и изпълнени от Вайълет Оукли. Те са масивни, повечето са 3 м. на 2,40 м., и са с много по-внушителни размери от гранитния монумент на съдия Рой Мур. Цялата група стенописи е озаглавена „Божествен закон“, според Бога и Закона. Сцена V е „Декалогът... еврейската идея за закон, получен по откровение.“ Тя показва изсичането на Десетте заповеди върху камък. Под въздействащото изображение заповедите са написани така, че всеки може да ги види и прочете.
Сцена VI показва как Исус произнася Блаженствата. Тя описва „Християнската идея за закон, даден по откровение.“ Подобно на стенописа за Десетте Божии заповеди, Блаженствата са написани и идентифицирани като идващи от Библията.
Сцени VIII и X обобщават философията на английския юрист Уилям Блекстоун. Сцена X (по-долу) включва често цитираното обобщение на „Коментар на законите на Англия“ от Уилям Блекстоун:
„Този Закон на естеството, който е продиктуван от самия Бог, е над всеки друг закон. Той е обвързващ по цялото земно кълбо, във всички страни и във всички времена. Никои човешки закони нямат валидност, ако противоречат на него, а тези, които са валидни, извличат своята сила и цялата си власт непосредствено или опосредствено от този оригинал. На двете основи на Закона на естеството и на Закона на Откровението лежи цялото човешко Право. Човешките закони имат само декларативна функция и са акт на подчинение на Божествения Закон.“
Сцена XV илюстрира „Христос и обезоръжаването... Международно право“. Отново Библията е цитирана, а Исус Христос е показан да върви по бурното море на международни конфликти, докато бойни кораби потъват около Него. Стенописът „показва представата на Оукли какво ще се случи, ако всички народи приемат един правен кодекс.“ Възгледът на Оукли е, че този единен правен кодекс е Божественият закон.
Ако монументът на Десетте заповеди в Алабама е нарушение на Конституцията, тогава стенописите, които украсяват стените на Върховния съд на щата Пенсилвания също би трябвало да нарушават върховния закон на страната.
Президентът Хари С. Труман изразява преобладаващото мнение на своето време:
„Фундаментът на законите на тази нация е даден на Мойсей на планината. Фундаменталната основа на нашата Декларация на правата[2] идва от ученията, които получаваме от Изход и Евангелието на св. Матей, от Исая и св. Павел. Мисля, че днес не осъзнаваме достатъчно добре този факт.
Ако нямаме правилната фундаментална морална основа, ще се озовем един ден с тоталитарно управление, което не вярва в ничии права.“[3]
Както отбелязва Уорън Бъргър, съдия от Върховния съд, в своето становище на мнозинството по делото Линч срещу Донъли (1984), Камарата на Върховния съд, където се гледат съдебни дела, свързани с религията, „е украсена със забележителен и непреходен символ на религията: Мойсей с Десетте Божии Заповеди.“[4]
„Освен Върховния съд, щатските съдебни зали и правителствени сгради в цялата страна от десетилетия съдържат подобни публични показвания на Декалога без никакво съдебно оспорване или конституционни забрани: Капитолия на щата Тексас, залите на Върховния съд на Пенсилвания и десетки други законодателни събрания, съдебни зали и други обществени сгради. „Всъщност Десетте заповеди е по-лесно да се открият върху щатските и федералните правителствени сгради на Америка, отколкото върху нейните религиозни храмове, което показва разбирането на поколения американци, че Десетте заповеди образуват основата на американските граждански закони.“[5]
Освен стотиците показвания на Декалога, самата Конституция признава една от Десетте заповеди, която е най-специфична в религиозно отношение. В член I, параграф 7 от Конституцията, неделята е отделена като ден за почивка на президента, което е пряко позоваване на четвъртата заповед:
„Ако законопроектът не бъде върнат от президента в продължение на десет дни (без да се броят неделите) след като му бъде представен, той става закон по същия начин, както при подписването му от президента, освен когато не е върнат на Конгреса поради прекъсване на работата на законодателното тяло; в този случай законопроектът няма да се превърне в закон.“
Освен признаването на четвъртата заповед в текста на Конституцията, законите на щатите включват забрана на богохулството (третата заповед), непочитането на родителите (петата заповед), убийството (шестата заповед), прелюбодейството (седмата заповед), кражбата (осмата заповед) и лъжесвидетелството (деветата заповед). Фактът, че Конституцията завършва с „годината на нашия Господ“ отразява истината на Първата заповед: „Аз съм Господ, твоят Бог... Да нямаш други богове освен Мен“ (Изх. 20:2-3). От началото до края Десетте заповеди обобщават естеството и целта на закона в Америка, като ни напомнят, че нито някой от нас, нито държавата е бог.
Някои твърдят, че първите пет заповеди се състоят от религиозни постановления, ненужни за правото, което се приема като подразбиращи се морални закони. Решението на Върховния съд на Айова през 1922 г. твърди друго:
„Спазването на неделята е един от нашите установени обичаи. Той е дошъл до нас от същите Десет Божии заповеди, които забраняват убийството, прелюбодейството, лъжесвидетелството и кражбата. Тези закони са по-древни от нашето обичайно право или нашите форми на управление. Те са признати от конституциите и законодателните уредби на щатите и на федералното правителство. На този ден законодателните събрания се разпускат, съдилищата престават да функционират, бизнесът се прекратява и в цялата ни страна гражданите получават почивка от труда си. Спазването на Съботната почивка се счита за важна част от правилното изграждане на психическия, физическия, както и на моралния живот на един велик народ. Законите и постановленията касаещи нейното спазване очевидно са част от характера на нашите институции и от духа на нашия национален живот. Въпросното постановление не е в несъответствие със законите на щата, нито е неоснователна регулация. По тази причина е валидно.[6]”
Без изявлението на първите две заповеди не може да има никакво окончателно оправдание за останалите, които следват след тях, включително за тези срещу убийството (шестата заповед), кражбата (осмата заповед) и лъжесвидетелството (деветата заповед). Няма морални абсолюти от гледна точка на действащите презумпции на материалистите, които защитават произхода на живота от нищото и мироглед базиран на оцеляването на най-приспособения.
„Бог умря през деветнадесети век и Ницше изигра танц върху гроба му. Основата на външния морален закон бе разрушена и на нейно място се появи вакуум, който скоро бе радостно запълнен от наркотичните идеи на нацизма и комунизма. Може да не е приемливо да се твърди, че смъртта на Бога доведе пряко до нацистките пещи на смъртта; но също така никой не може да пренебрегне факта, че най-жестоката ера в историята бе първата, която отрече съществуването на външна морална сила.“[7]
Ако това е вярно, можем ли да спрем дългия кошмар на двадесети век да не се разпростре и в двадесет и първи век? Не можем да живеем във флуидните граници на правния релативизъм. Трябва да има категоричен и окончателен морален законов апелативен стандарт, който да оправдава моралните решения на лично и правителствено ниво. Ако няма такъв, тогава мнението на един съдия е еднакво добро (или лошо) като мнение на всеки друг.
Десетте заповеди са служили като такъв неизменен стандарт и обобщение на правото в Америка от времето на основаването на страната ни. Както Тед Копъл, водещият на „Найтлайн[8]“, каза в обръщението си към студентите от университета Дюк за началото на учебната година през 1987 г.: „Това, което Мойсей донесе от планината Синай не беше Десетте предложения. Те са заповеди. Са, не бяха. Откровената брилянтност на Десетте заповеди се състои в това, че те кодифицират в една шепа от думи приемливото човешко поведение, не само за онова време, не само за миналото, или за настоящето, но завинаги. Езикът се развива. Властта преминава от един народ в друг. Посланията се предават със скоростта на светлината. Хората заличават една след друга границите пред себе си. И все пак ние и нашето поведение и заповедите, които го управляват, оставаме едни и същи.“[9]
Към отговорът на следващия въпрос
Превод: Радослава Петкова
[1]Stan Bailey, “Moore puts Commandments monument in court building”, Birmingham News (August 8, 2001), 1A.
[2]Така се наричат първите десет поправки на Конституцията на САЩ. (Бел.прев.)
[3]Harry S. Truman, Harry S. Truman: Public Papers of the Presidents of the United States Containing the Public Messages, Speeches, and Statements of the President – January 1 to December 31, 1950 (Washington, D.C.: United States Government Printing Office, 1965), 197.
[4]U.S. Supreme Court Lynch v. Donnelley, 465 U.S. 668 (решено на 5-ти март 1984), II.C.
[5]David Barton, “The Ten Commandments: A Part of America’s Legal System for Almost 400 years!”. Становището е подготвено и представено в отговор на многобройни съдебни искове от страна на Американския съюз за граждански свободи (ACLU) срещу публичното показване на Десетте заповеди в United States District Court, Eastern District Court, Eastern District Court of Kentucky, London Division (March 2001).
[6]City of Ames [Iowa] v. Gebracht, 189 N.W. 729, 733 (1922).
[7]Bryan Appleyard, review of Jonathan Glover, Humanity: A Moral History of the Twentieth Century, в The Sunday Times (December 1999). Цитиран от Vaughan Roberts, God’s Big Design: Life as he Intends it to Be (Downers Grove, IL, InterVarsity Press, 2006), 27.
[8]Nightline вечерно политическо телевизионно шоу в САЩ. (Бел.прев.)
[9]Ted Koppel, The Last Word, Commencement Address at Duke University, Durham, North Carolina (May 10, 1987). Цитиран от Robert H. Bork, The Tempting of America: The Political Seduction of the Law (New York: The Free Press, 1989), 164.
