Начало Опасната държава, безопасният интернет и експертите милиционери

Опасната държава, безопасният интернет и експертите милиционери

Вчера се разхождах из улиците на града. Тъй като бях погълнат от ежедневната работа отдавна не бях излизал навън. Първото нещо, което видях беше, че на всяка улица, на всеки стълб, на почти всяка врата имаше некролог. Това ме втрещи. При такова „изобилие” реших да прочета от какво са умрели тези хора. Малцина от тях бяха умрели от „Скръбна вест” – каквото и да означава това, а повечето за мое учудване, бяха починали от използването на „ОПАСЕН ИНТЕРНЕТ”. Ужасих се!!!

Докато аз съм работел с този интернет и съм ставал милионер, този същият интернет, не само че бил опасен, ами взел че убил и половин България – истинско интернет бедствие. Помислих си, че явно съм изостанал, нещо съм пропуснал или не доразбрал. Казах си: при всички случаи нашата мила държава ще е взела мерки срещу това бедствие, срещу тази проказа в съвременното общество. Забравих за некролозите и за бедстващите семейства, прибрах се веднага вкъщи и включих „сандъка за държавна пропаганда” – така наречения телевизор за да чуя истината. Досега това правих по злият интернет, но от некролозите разбрах какво ме чака ако продължавам така да научавам всичко. Помислих си – едно време истината винаги излизаше от телевизора, нямаше такъв зъл интернет, който да ни мъти главите, така че и сега реших да чуя държавната истина с главно „И” – истината на големия брат. Все пак държавата трябва да каже какво прави с тези данъци, с които ни съдира, срещу тази напаст, която мори данъкоплатците – „Опасният интернет”.

Оказа се, че държавните служители отдавана мислели по този въпрос. Даже имало комисия по интернет бедствията, която помагала на хората, които умирали от „Злият интернет”. Така дe, как да умрат хората без да им се помогне. Но шегата на страна, ето какви били „проблемите” които трябвало да се решат и с които злата напаст /ИНТЕРНЕТ/ моряла хората:

 1. Порнография.
 2. Злоупотреба с деца
 3. Незащитени и открито предоставени лични данни
 4. Интелектуално пиратство
 5. Тероризъм и заговори
 6. „Тъмни” – непрозрачни /нелицензирани/ медии 
 7. Опасни комуникационни канали – чатове, форуми и т.н…
 8. Сива икономика

Като стигнаха до седем, тръпки ме побиха. Викам си : лелееее, та тук се е събрало всичко най – лошо. Когато чух и за сива икономика съвсем се шашнах и реших да поразмърдам сивото си вещество и да видя, какво съм научил за тези 7-8 смъртоносни неща. В тази епоха на информационно изобилие човек трябва да има мнение, а също така да може да анализира информацията. И така, ще споделя с вас няколко мисли:

Захванах се най-напред с порнографията - Интернет и порнография?!?! Ами Отварям Internet Explorer-a и гледам – www.msn.com, www.gooogle.bg, www нещо си…!
Странно не видях нищо порнографско. Позамислих се за какво говорят тези хора? После се сетих – някои от клиентите ми в сервиза, влизали в някои сайтове, на които имало голи жени и още не знам какво си, след което, компютъра им се развалял с вируси. Сетих се за разни странни препратки на които пише, че ще видя едно, а после ме пращат на страници с голи хора. Наистина, отвратителна работа – натрапват ми неща, които не искам да гледам. В този момент, поглеждайки през прозореца, погледа ми се спиря връз реклама на водка „Флирт”. Е, и тази реклама не исках да гледам, но ми я натрапват, дори без да ме лъжат или да ме карат да отворя препратка в мрежата. После се стих за всякакви вестници и списания – „Плейбой” , „Чук-Чук”, „Чук и ….” ….. , за големите рекламни транспаранти със снимките на – Петкана, Драгана, Стояна …..” , рекламите на салони за масажи, проститутките по магистралите и по хотелите, наистина лоши неща… . Запитах се, защо порнографията в интернета е толкова противна и искат да я премахнат, а тази, която е по рекламите на улиците и вестниците, не се коментира, натрапва се официално на млади и стари, на малки и големи.

Единствената разликата за която се сетих е, че от едната порнография държавата взема пари, а от другата не взема и затова й е толкова противна. Замислих се за проектозакона за проституцията и за декларирането на доходите от проституция и си помислих: Явно аз нещо не разбирам – изглежда, че има полезна порнография и вредна порнография. Напънах се за да открия каква е разликата... разликата е в парите. Явно проблема е, че тези които искат да слагат порнографски материали в интернет не си плащат на „Големия Брат”. Отворих популярен седмичник и прелиствайки го към последната страница попаднах на какво мислите … ами на порнография, която си е платила данъците …. !?! Явно тя е полезна и затова всяка седмица има по една страничка от нея в много от вестниците. Тя сигурно укрепва нацията и морала. Знам ли !?!

И така, в тези мои размисли може би рискувам да ми кажат, че не правя разлика между еротика и порнография. Може би, когато една жена е съблечена от кръста нагоре е еротика, а ако е без дрехи от кръста надолу е порнография. Простете за тази моя некомпетентност, но ми е еднакво противна и интернет и не-интернет порнографията. Обществото трябва да я отхвърли и заклейми, вместо това, държавата да шокира народа с интернет порнографията, казвайки, колко е опасна, като по този начин само разлайва кучетата. Може би, полицията първо трябва да съдере порнографските транспаранти по улиците, а после да ни казват, как горещо искат да се справят с порнографията в нета.

От друга страна, не е ли малко лицемерно да се борим за правата на педерастите и лесбийките и едновременно да сме срещу порнографията. Преди интернет, хората, които искаха пак си колекционираха порнографски снимки и порнографски списания. Ако тези материали не се разпространяват по един начин, ще се разпространяват по друг. Интернет е единствено транспорт и среда за материалите. Решението не е в държавното цензуриране на нета а в изграждането на личния морал. Личният морал е най-добрата защита, а не милиционерските показни акции срещу порнографията в интернет.

Нека погледнем и един тест за деца, който ги учи, как безопасно да ползват интернет:

Въпрос:
В училище си направихме майтап – една съученичка се разсъблече пред кабинета на директора и я заснехме с мобилен телефон. Имам клипа при мен и се чудя, дали да не го пусна в някой форум. Могат ли да ме накажат с нещо, след като съм непълнолетен?

Отговори:
 1. Могат да ме накажат само в училище.
 2. Не, непълнолетните не могат да бъдат съдени.
 3. Да, и непълнолетните подлежат на съд за разпространение на незаконно съдържание и порнографски материали.
 4. Не мога да отговоря.

От този въпрос разбирам, че не е проблем да снимам голата съученичка пред директорският кабинет, но е лошо ако този материал се пусне в интернет. Значи, според авторите на теста, децата трябва да ползват индивидуално порното, a не колективно. Странно нали, какво безочливо ограничение на детските права?

Реших, че не си струва да мисля повече за порно-гафовете, понеже тотално се обърках, затова реших и се замислих по точка 2 – злоупотребата с деца. За беда и тук не можах да стигна по-далеч в търсене на истината. Пак прочетох лоши неща, за които е спомогнал интернет. Например: еди кое си дете, си дало адреса и го отвлекли, друго дете си определило среща с приятелка, а приятелката се оказала мустакат чичко педофил и т.н... Отвратително, нали? Но не можах да разбера с какво е виновен „ЗЛИЯТ ИНТЕРНЕТ” в тези ситуации. Едно време си пишехме с непознати съветски другарчета, анонимно и по същата схема, тогава никой не ни казваше, че това е опасна работа. Не само, че си давахме личните данни, но в държавното училище ни даваха писмата на другарчетата от соц.лагера и ни насърчаваха да си пишем с тях, а и тези другарчета си даваха личните данни без да се замислят. Като казах училище, се сещам, че в държавното училище стават много повече злоупотреби с деца. Всеки ден четем училищни хроники – как пребили еди кое си дете, как изнасилили на купон непълнолетна тинейджърка, как наркопласьори продават наркотици в училище и зарибяват деца и все в тоя дух гадости. Запитах се: защо милиционерите не контролират и не цензурират комуникацията в училище? Вместо училищният девиз да е: „До всяко дете милиционер!”, същите са тръгнали, загрижено да прослушват интернет трафика. Защо милиционерите не изловят търговците на наркотици в училище? То пък как да ги изловят, като возят наркотиците в милиционерската кола? 

Училището е много по-опасно от интернет за нашите деца. Защо не го спрат, ами го налагат със закон? Факт е, че най-много злоупотреби с деца са станали именно в училище. Да не говорим, че талигата на държавното училище е безкрайно изостанала и затънала в блатото на посредствеността и безумието. Проблемът не е в средствата за комуникация, а в неправилната им употреба. Практически, всяко добро нещо може да се опорочи по подобен начин. И решението не се нарича държавен контрол, цензура и подслушване, а отговорност и компетентност на всеки индивид, както и добро семейно възпитание на децата. 
 
Явно, бедите не свършват и със злоупотребата с деца. Интернет бил опасен, и защото хората давали личните си данни, че на всичкото отгоре, тези лични данни не били защитени, а се публикували в разни сайтове. Първо, всеизвестно е, че личните данни в нашата страна са незащитени. Идете в първата банка за да си отворите сметка и служителите веднага ще ви обяснят, че трябва да ви снимат личната карта. Идете да обмените непопулярна валута и банковият касиер ще ви запише личните данни. А да не говорим за нотариуси, данъчни, адвокатски и счетоводни кантори. Въобще не ви е нужен интернет за да може да си купите личните данни на някой. Да не говорим, че наши мургави събратя си ги продават доброволно. Идете на пазара Илиенци в София и си купете ако искате данъчна фактура за колкото пари ви трябва, ако искате регистрирана фирма готова за подвизи, ако искате личните данни на колкото хора ви трябват. Тъй се удурдисаха работите, че става ясно едно: интернет не е мястото от където трябва да започне борбата за защита на личните данни. Никой в интернет не може да ви принуди да си дадете личните данни. Това е ваше решение. Ако този, на когото предоставяте лични данни злоупотреби, интернет мрежата е най-малко виновна. Вашето неправилно решение е създало предпоставка за злоупотреба. Не мисля, че това може да е причина полицията да прослушва и налага контрол при ползването на Интернет.

И така, стигнахме до точка 4 – интелектуалното пиратство, което благоденства в интернет: Според Arenabg: Чиновниците са най-големите интернет пирати. От компютри в няколко министерства и големи държавни агенции се извършва почти половината от трафика на пиратска продукция, твърди един от най-популярните в България посредници за обмяна на информация през интернет. Във форума на Arenabg.com бе публикувана само част от големия, според администратора на сайта списък с държавни ведомства, направили близо 47% от общия трафик от нелегално споделяните файлове на техния тракер. Първите три имена в списъка са Министерството на финансите с генериран трафик от 411 терабайта, следвано от Националния осигурителен институт с двойно по-голям обем от 873 терабайта и МВР - с 544 терабайта, главно филмови хитове и порно продукции. Според администратора на Arena.bg най-изявените ъплоудъри изобщо в българското интернет пространство използват международния канал на правителствените мрежи, чийто основен доставчик е БТК.

Интересно е, как и с кого се бори МВР с тези 544 терабайта download, освен с НОИ по количество трансферирани филмови хитове и порно продукции. Ако на тези държавни структури им се забрани да използват интернет, проблема с пиратството ще се реши наполовина. Не е ли добре, да се започне оттам, вместо да се слухти в peer to peer мрежите за да се разбере откъде средностатистическият бай Иван си е изтеглил мп3-те.

Черешката на тортата е „Борбата с тероризма и разкриването на заговори” – точка 5. Когато става дума за конспирации от сорта „да заловим врага”, българските милиционери нямат равни на себе си. Твърди се, че МВР ще знае по всяко време на денонощието, кога сме били в интернет, на кого сме пращали имейл или съобщение по ICQ, както и с кого сме говорили по телефона, използвайки глобалната мрежа. Това става ясно от публикувана в "Държавен вестник" съвместна наредба на вътрешното министерство и на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения (ДАИТС). Според наредбата, всички телефонни оператори и интернет доставчици са длъжни да осигурят на МВР "пасивен технически достъп чрез компютърен терминал" до съхраняваните данни. Това ще рече, че министерството иска достъп, без човешка намеса и без самият оператор да знае, че някой отвън ровичка из данните. Ще се събира инфо за времето, в което потребителят е седял в мрежата, за изпращача и получателя на всяко съобщение, както и за началото и края на разговорите в мрежата през програми като Skype. Информацията трябва да се съхранява от операторите в продължение на 12 месеца. Това изискване е записано в директива на ЕК от 2005 г. и новия Закон за електронните съобщения. Целта е да се предотвратяват или разследват сериозни престъпления и тероризъм.

Направо да паднеш от смях. Според мен, целта е по различна и тя се нарича: пряка намеса в един пазар, който досега не бе регулиран от държавни правила и цензура. Замисъла, вероятно има повече икономически цели, защото всеки друг мотив звучи налудничаво. Това за терористите си е вятър работа. Всеки малко по-образован човек знае, че преди да започне да предава секретни данни трябва да криптира канала и то с алгоритъм, който не е популярен. Може би нашите милиционери ще продават VPN и терористите ще ходят да си ги купуват от районното, за да са легални и да могат да ги хванат. Другият вариант е нашите милиционери да очакват пишман терористи, та да могат да ги изловят с един снифер.

Но нека се замислим за ефективността. На пръв поглед звучи страшно, че интернет доставчиците трябва да записват кой с кого е говорил, чатил или обменял информация. Но ако помислим малко ще разберем, че предлагащият съобщителна услуга в случая с чата или разговора не е интернет доставчика, а ICQ/Skype/Jabber и т.н, в случая с електронната поща, това са: Gmail, Yahoo Hotmail и пр. Това означава, че милиционерите от България ще трябва да накарат тези големи компании да задоволяват нечии прищевки и да записват и съхраняват интернет трафика от тях и към тях. За всеки е ясно, че това няма да стане, защото е по-лесно да накараш слънцето да си води записки и да ги дава на милицията. По-лесно е интернет доставчиците да съхраняват данните, но и това трудно може да се постигне, защото тези доставчици просто прехвърлят едни пакети с информация и не е задължително да знаят каква е. Не само че е трудно, но и чиновниците нямат представа за какъв обем информация става въпрос. Да не говорим за съхранението, анализа и обработката от страна на интернет доставчиците. Един вирус може да реализира огромен трафик само за няколко часа. Да не говорим, че интернет доставчик трудно може да направи разлика между паразитният и истинският трафик за даден абонат. Интернет доставчика няма, а и не трябва да има контрол върху това, което се прави и изпълнява на клиентските машини, защото единственото което той прави е да осигурява свързаност в мрежата, за което му се заплаща.

По отношение засичането на времето онлайн: това е поредната щуротия. Аз мога да съм онлайн непрекъснато на повече от 2 места и това не значи, че физически съм там. Такъв тип засичания нямат никаква доказателствена стойност. Никой не може да те задължи да не преотстъпваш акаунта си или да ползваш чужд акаунт или да оставиш месинджера да работи докато теб те няма пред компютъра. С прослушване на трафика, може да се разбере, че на (или от) някое IP са изпратени (получени) определени пакети с информация. Но от там нататък има много път да се извърви докато се докаже нещо, което може да важи пред съда.

Аргументите на МВР са, че това трябва да се случи в интерес на борбата срещу тероризма по искане на Европейския съюз. По този начин трябва да се разкриват и редица други престъпления. Изключително притеснителен е факта, че една зле работеща институция като МВР, иска повече права. За какво ще се използва тази информация?! Не мисля, че обикновените хора вярват в добрите намерения на чиновниците и че трябва да ги подкрепят.

„Тъмни” – непрозрачни /нелицензирани/ медии, това е точка 6 от листата с осемте смъртни гряха на интернет. Докато въпросите с порнографията, злоупотребата с деца и тероризма са „изстрел в мрака”, както видяхме, то тук вече нещата започват да придобиват не по-нормална, но поне по-разбираема логика. Проблема с тези така наречени непрозрачни медии, е че не служат на държавата. От една страна могат да публикуват каквото намерят за добре, а от друга, това не винаги съответства на държавната пропаганда и религиозната и система, което дразни чиновниците. За капак на всичко, тук всъщност е и разковничето, няма какво да се отнеме и как да се затворят, всички мислещи и пишещи потребители на нета, без да се упражни насилие и да се потъпче свободата на словото. Дори да им спрат интернета, дори да им вземат сървъра – администраторите за 2 часа вдигат сайта на нов адрес, на друг сървър и правят публикуваното достъпно за всички, отново. Докато това не е така с едно наземно радио или телевизионен канал. Там винаги могат да те лицензират, прелицензират, да ти отнемат честотата, да поискат последваща регистрация и накрая, ако не пасваш на държавната политика и конюнктура, да те накарат да не се занимаваш повече с това. Или с други думи, за държавата другите медии /различни от интернет/ са прозрачни - ако говорят в синхрон с държавната пропаганда и не пречат ще ги има, ако ли не, ще трябва да се прелицензират и да се обясняват до второ пришествие в административни процедури. Но не е така с „непрозрачните” интернет медии. За да започне да работи една такава медия е необходимо да се закупи име, един хостинг, къде да е по света и собственика да плати на що годе кадърен администратор, за да подготви всички технически средства и медията може да започне да публикува материали и да функционира. И наистина, липсата на средства за контрол от страна на държавата правят тези медии – „тъмни и непрозрачни”, но свободни, което в повечето случаи ги прави и истински. Когато милиционерската държава се опита да ги направи „прозрачни”, свободата на словото ще изчезне. Това е опасното на алтернативните медии – свободни са. Опитите на държавата да подслушва всичко чрез полицията, ни води към мракобесие и нарушаване на човешките права. Това не вещае нищо добро за свободата на словото.

Номер 7 – опасните комуникационни канали: чатове, форуми, месинджъри т.н. Както човек може да се досети, макар и да не се казва ясно, и тук става дума за пари и за контрол. Когато писмата се носиха от пощите и международната кореспонденция се четеше и подслушваше, държавата и службите вадеха по някоя пара от тази работа, като продаваха информация или я използваха срещу личността. Сега хората общуват по цял свят почти безплатно и на всичкото отгоре държавната власт не знае нито какво пишат тези хора, нито какво мислят да правят. В рутерите няма митничари, а пращащите и получаващите информация, не се нуждаят от държавно разрешително за да изпратят писмо или документация, или проект от едни юзер на друг. Е, това вече си е наглост от страна на свободните хора, възразява чиновникът. Затова и нашата държава реши да въдвори ред и да ликвидира тази „безочлива несправедливост”. Не мога да повярвам, че добрите милиционери ще слухтят, вместо да следят само за това да не би някое малко детенце да си даде личните данни на някой педофил или каквото и да е там. Другото „неприятно” нещо на колективните средства за комуникация, като форумите е, че хора, които имат дар-слово, макар и не в интерес на управляващата върхушка, която нарича себе си държава, могат да консолидират компактни маси от хора около себе си и да ги убедят в правотата или не правотата на нещо. Това вече е опасно за тези, които искат да имат контрол над мисълта.
И така, в крайна сметка, стремежите за ограничаване свободата на интернет-потребителите са факт. Всичко това се прави, както от добре регулираните в законово отношение западни държави, така и от авторитарните страни, където в повечето случаи на интернет се гледа като на още една медия, върху която трябва да се разпростре властовият контрол. Начините за налагане на цензура, са както прилагането на специализираното нет-законодателство, така и чрез различните условия за лицензиране на интернет услугите и принудителното използване на технически средства. С такава цел се използват прокси сървъри, които целенасочено блокират достъпа на юзърите до сайтове, които според държавата имат противоречиво съдържание. Това обаче не винаги е ефективно, защото операторите на тези страници могат да променят адреса им, да създадат огледални страници, а потребителите да използват чуждестранен сървър или кодиране, като изградят “тунели” до забранените страници (известно дисидентско китайско интернет списание се нарича именно “Тунел”; то се списва и редактира в Китай, после тайно се доставя в САЩ и от анонимен адрес чрез електронната поща се изпраща обратно в Китай), може да се свържат и по безжичен път, с което да избегнат услугите на местните телефонни компании под правителствено влияние.

Тези примери са показателни, както за възприемането на интернет като средство за демократизация и предоставянето на по-големи права на обществото, така и за средствата, които някои авторитарни управления използват, за да запазят своята власт за сметка на контрола и цензурата, която осъществяват над своите граждани. Разбира се, в цензурирането на интернет потока има известно противоречие – това не е традиционна медия, която да се подчинява на определени редакционни, идеологически, политически или икономически цели. В нея няма редакционен екип, целева аудитория или възможност за филтриране/манипулиране на очакванията и възприятията на публиките. Като структура, мрежата е изградена от множество сайтове, всеки от които действа като самостоятелна микро-медия (а в много случаи поради големия брой посещения и влияние се явява и макро-медия), която най-често е резултат от личните пристрастия и претенции на нейния създател и представата за нейните възможни потребители е практически невъзможна – изключенията винаги са повече от очакванията. Макар тоталната свобода на интернет вече да се възприема като мит, свободната воля, като водещ фактор при участие в киберпространството е реалност и контролът, базиран на специализирани или общи закони, както и цензурата като средства за налагане на определена (властова) гледна точка, вече не могат да имат същото влияние, което оказват спрямо традиционните медии. Техническите средства, използвани за заобикаляне на филтрирането или ограничаването на навигацията, винаги са по-модерни от тези, които се използват за налагане на забраните. Така че интернет дължи потенциала си на целенасочените действия от страна на потребителите, да се противопоставят на различните опити за цензура, законови пречки и икономически или държавен шпионаж. 

Категории: Общество