Изграждане на самодисциплина у тийнейджърите
Действията и начинът на мислене винаги имат последици.
Това винаги е главната ни цел, нали? Не искаме да отглеждаме тийнейджъри-роботи, които само ни се подчиняват, без да поставят нищо под въпрос. Искаме вътрешна самодисциплина. И все пак, развиването на самодисциплина е трудно дори и за зрелите хора и понякога изглежда като далечна надежда, когато си имаме работа с младежи.
На мен самата ми се наложи да се справям с това тази седмица. Знаех, че трябва да напиша тази статия, преди да се отправим на голямо пътуване до Англия, за да посетим семейството на дъщеря ми. Обаче едно нещо доведе до друго, добрите намерения бяха възпрепятствани от други проблеми и сега пак трябва да препускам към финалната линия.
Много семейства все още са затънали в метода на наградите и наказанията, който е работел за тях в детските години, и не успяват да осъзнаят, че тийнейджърите са млади възрастни в преходен период. Те се нуждаят от по-малко възпитателни техники и по-сериозно коригиране на начина на мислене. В основата си това коригиране идва, когато младежите опознават Исус все по-отблизо и започнат да усещат надигането на поправленията на Святия Дух, идващи от най-вътрешната им същност. Обаче те не могат да започнат да чуват наставленията на този слаб вътрешен гласец, ако възрастните около тях все още ги третират като малки деца.
Идеята за тази статия се роди, докато гледах телевизионна реклама на една застрахователна компания. Понастоящем, обикновено съм доста спокойна … нищо общо с непостоянната бъркотия, която бях, когато бях по-млада майка, преди Святия Дух да си свърши работата в живота ми. Но точно тази реклама ме накара да поискам да хвърлям неща по телевизора! Ето за какво става въпрос:
Един тийнейджър влиза в спалнята, където майка му и баща му са вече в леглото, и започва да има разказва за „незначителното чукване на бронята”, което е получено от „неразумно тясната алея за паркиране пред ресторант за бърза храна”. След това той обяснява, че вече се е свързал със застрахователната компания и е разбрал, че те имат „политика на опрощаване” при първи инцидент. След като с каменно лице изслушва речта на младия човек, майката просто казва: „Четири седмици без колата.” Момчето бързо отговаря: „Добре, лека нощ.” и излиза. През цялото време бащата не се намесва въобще.
Какво му е лошото на този сценарий? Доста! Първо, на тийнейджъра не му дадоха абсолютно никакви точки за опита му да се справи сам със ситуацията. Второ, бащата нищо не каза, докато майката се справяше с налагането на наказание, което най-вероятно няма да постигне нищо.
Толкова много от техниките за дисциплиниране, ползвани от родителите, се коренят в „модификация на поведението”. Това е светска система, която се опитва да променя поведението, без да се тревожи за манталитета, стоящ зад него. А Бог се интересува повече точно от манталитета!
Какво се случва, когато тийнейджърите са отглеждани със система от правила, без да интернализират причините за тези правила? Ровоам е добър пример за това, което се случва в тези ситуации. Баща му беше Соломон, най-мъдрият човек на света! Соломон написа томове с правила, в които казва на децата да слушат мъдростта на по-възрастните около тях. Тъй като Ровоам беше избраният наследник на Соломон, той сигурно е седял понякога на коленете на баща си и е слушал всички тези заповеди и правила. Някак-си, обаче, те не са станали част от неговия манталитет. Умът му може да е научил списък с правила, но сърцето му е изпуснало най-важното. Веднага щом баща му си е отишъл, Ровоам е пренебрегнал свещените съвети, които е получил от по-възрастните мъже, които са били съвременници на баща му, и е последвал съветите на момчетата на своята възраст, с ужасни последици. (2 Летописи 10:13-14)
Открила съм, че по времето, когато децата ми са вече тийнейджъри, повече от половината от моята работа като майка е просто да се моля за тях! Другата половина, разбира се, включва да им помогна да научат, че действията и начинът на мислене винаги имат последици. Слушането на мъдри думи от възрастните около тях ще им помогне да тръгнат по правилния път, но те също така имат нужда да се поучат от собствените си преживявания, за да могат постепенно да заменят определяното от правила поведение със своя собствен вътрешен компас.
Внукът на Ровоам, Аса, научи за тези последствия по трудния начин. Когато беше млад, той следваше Бога и получи пророчеството: „А вие укрепвайте и да не отслабват ръцете ви; защото делото ви ще бъде възнаградено.” (2 Летописи 15:7) За няколко години в царството му имаше мир и просперитет. Но по-късно той направи голяма грешка като реши да разчита на сирийската армия за помощ, вместо да се обърне направо към Бога. В резултат на това Бог му говори чрез друг пророк, който каза: „В това ти си постъпил безумно, затова от сега нататък ще те сполетят войни.” (2 Летописи 16:9) Вместо да се поучи от грешката си този път, Аса се разгневи на пророка, хвърли го в затвора, а после се разболя от болест на краката. Дори и тогава той потърси помощ от други места, вместо от Бога, и умря от болестта си.
Да се върнем на рекламата на застрахователната компания. Каква щеше да бъде по-подходящата реакция? Когато си имаме работа точно с тийнейджъри, вярвам в използването на естествените последици, които преподават по-запомнящи се уроци от произволните наказания. Първо, никой от синовете ми нямаше да шофира, ако преди това не е показал известна отговорност, не си е намерил работа и не е способен да плати поне част от разходите си. Ако не си е плащал всички застрахователни вноски, това, че вече не може да шофира, ще е естествена последица. Второ, бащата трябва да се възползва от възможността, за да го похвали за това, че се е свързал със застрахователната компания. Разбира се, родителите също така трябва да го осведомят, че измислянето на извинения за „неразумно тясната алея” няма да му помогне в този случай. Каквито и да са били окончателните последици, трябва да има диалог между тях тримата, вместо едностранчива реч от страна на сина, последвана от кратка реплика от майката, която раздава наказания, докато бащата си мълчи.
Разбира се, осъзнавам, че това е само реклама. Но медиите често копират реалния живот.
Когато моите деца бяха тийнейджъри, често стоях с разперени ръце като везна и казвах: „Привилегиите са от едната страна, а отговорностите от другата.” Колкото повече отговорности поемаш, толкова повече привилегии ще спечелиш. За мен това се отнася не само за неща като използването на семейната кола, но и за планирането на учебната програма през гимназиалните години. Ако ученикът е в състояние ясно да изрази целите си, да поеме инициативата при планирането им, да вземе решения за подходящите външни уроци и дейности, да спечели малко пари и да се научи да спестява, да дарява и да харчи разумно, той или тя все повече ще бъдат третирани като млади възрастни хора в преходен период. Но, докато ученикът свива рамене с отношение тип „все ми е едно”, ще бъде третиран като дете в нашето домакинство и ние със съпруга ми ще бъдем твърдо на кормилото, докато дойде време, в което той демонстрира някаква отговорност.
Винаги помнете, че основната цел в тийнейджърските години е да се молите ученикът ви да развие дълбока лична връзка с Исус и след това да се доверите на Святия Дух да започне работа в сърцето му, което накрая ще доведе до развиването на вътрешна самодисциплина. Въпреки това, това винаги е незавършена работа, дори и при тези от нас, които вече сме съзрели. Ако не беше така, тази статия щеше да бъде написана преди три дни!
Мери Худ и съпругът ѝ Рой са обучавали петте си деца у дома още през 80-те години на XX век. Всички техни деца сега са успешни възрастни хора. Мери има докторска степен в областта на образованието и е директор на ARCHERS for the Lord - Асоциацията на релаксираните[1] домашни образователи - християни. Д-р. Худ е автор на много книги, между които „Релаксираното домашно обучение” (The Relaxed Home School), „Щастливият домашен образовател” (The Joyful Home Schooler) и др.
Превод: Маринела Инчовска
[1] Релаксираните домашни образователи, по думите на Мери Худ, стоят по средата между ънскулърите и стриктните правила на конвенционалното училище. Методът се основава на мотото: „Вие сте семейство, а не училище; вие сте баща и глава на семейството, а не училищен директор; вие сте майка, а не учител; вие имате лични взаимоотношения с децата си, а не класна стая.” (бел. прев.)
