Начало Домашното образование: От крайност към основна тенденция

Домашното образование: От крайност към основна тенденция

Второ издание

Съдържание:

Резюме
Въведение
Регулация и история на домашното образование
Растеж на домашното образование
Социално-демографски характеристики на семействата с домашни училища
Как домашно образованите деца се справят в академично отношение?
Социализация на домашно образованите деца
Заключение
Библиография
За авторите


 

Изследвания върху образователната политика се публикуват периодично през годината от института „Фрейзър", във Ванкувър, Канада.

Институтът „Фрейзър" е независима изследователска и образователна организация с офиси в Калгари, Монреал, Тампа, Торонто и Ванкувър и международни партньори в над 70 страни. Неговата цел е свободен и благоденстващ свят, където отделните хора печелят от по-големия избор, конкурентните пазари и личната отговорност. Неговата мисия е да измерва, да изследва и да съобщава за влиянието на конкурентните пазари и на държавната намеса върху благосъстоянието на отделните хора. Финансира се от данъчно освободени дарения от физически лица, организации и фондации. С цел запазването на своята независимост, Институтът „Фрейзър" не приема дарения или поръчки за изследвания от правителства.

Авторите на това изследване са работили независимо и по тази причина изразените от тях мнения са техни собствени и не отразяват задължително мненията на членовете или на попечителите на Института „Фрейзър".

Patrick Basham, John Merrifield, and Claudia R. Hepburn, Homeschooling: From the Extreme to the Mainstream 2nd Edition.

By courtesy of The Fraser Institute.

Copyright © 2007 The Fraser Institute. Всички права запазени. Никоя част от тази монография не може да бъде възпроизведена по никакъв начин без писмено разрешение, освен в случай на кратки цитати в критични статии или прегледи.

Български превод copyright © 2010 Радослава Петкова

Резюме

От хилядите изследвания публикувани от Института „Фрейзър", статията на Патрик Бешъм  "Домашното образование: от крайност към основна тенденция" от 2001 г. имаше почти уникална популярност и актуалност. През 2006 г., пет години след като беше публикувана, PDF-варианта на изследването беше свалено от нашия сайт повече от 10 000 пъти, с което стана най-често гледаното изследване, без да се броят пуснатите отскоро училищни бележници и калкулатора за изчисляване на Деня на свободата от данъци.

Второто издание стъпва върху първото с нови изследвания и данни. Докладът разглежда образователното явление домашно образование в Канада и в Съединените Щати, неговата регулация, история, растеж и характеристиките на хората, които го практикуват преди да направи преглед на откритията относно академичните и социални последствия на домашното образование. Изследването открива, че:

  • Популярността на домашното образова-ние продължава да нараства сред родителите в Канада и САЩ.
  • Имаме сериозни основания да бъдем подозрителни към лесните сравнения между оценките от тестовете на домашно образованите деца и другите ученици, понеже, наред с други причини е трудно да осигурим равностойни условия на тестване или степен на участие, на учениците. Обаче, броят на учените и на изследванията, които сравняват двете групи ученици, продължава да расте, като техните изследвания, подкрепят резултатите на по-старите проучвания.

Много изследвания – канадски, американски и международни – откриха, че домашно образованите ученици изпреварват учениците в държавните и в независимите (частните) училища. Едно американско проучване доказва, че домашните и частните ученици се справят много добре с учебния материал, и също така, тези групи, неизменно поддържат силно превъзходство пред учениците от държавните училища.

  • Домашно образованите деца не се радват на някакво значително предимство, ако единият или двамата от родителите им са дипломирани учители.
  • Изненадващо, няколко проучвания откриха, че домашното образование може да елиминира потенциалните отрицателни влияния на някои социално-икономически фактори. Макар децата на родители с университетско образование да имат по-висок успех на тестовете за академични знания, отколкото другите домашно образовани деца, домашното образование изглежда смекчава вредното влияние на ниските образователни нива на родителите. Казано иначе, държавните училища образоват децата на ниско образованите родители по-лошо, отколкото самите ниско образовани родители образоват собствените си деца. Едно проучване откри, че учениците, обучавани вкъщи от майки, които никога не са завършвали гимназия, имат средно цели 55 процентни точки повече, отколкото ученици от държавни училища, които произлизат от семейства със сходни образователни нива.
  • Въпреки широко разпространеното вярване, че домашно образованите деца не са адекватно социализирани, преобладаващият брой изследвания говорят точно обратното. Средностатистическият канадски домашно образован ученик редовно участва в осем обществени занимания извън дома. Канадските домашни ученици гледат много по-малко телевизия от другите деца, а един изследовател откри, че те показват значително по-малко проблеми от децата в държавни училища, когато са наблюдавани по време на тяхната игра.
  • Макар дълготрайните последствия на домашното образование да са по-малко проучени, канадските и американските данни за възрастни, които са били образовани вкъщи, са насърчаващи. По показателя „удовлетворение от живота" канадските домашно образовани ученици стоят много над техните връстници от държавните училища. Американските изследвания откриха признаци за широка гама от неакадемични ползи, които идват от домашното образование.
  • Масовата употреба на Интернет помогна за развитието на социални връзки и педагогически ресурси за семействата с домашно училище.
  • Според наличните данни, семействата, които си обучават децата вкъщи, харчат по-малко от 4000 американски долара годишно на домакинство за домашно образование, макар тези разходи да не отчитат времето на родителя. В Съединените Щати, най-новите данни показват, че разходите на държавните училища за едно дете годишно са 9644 долара.

Въведение

През последните 25 години осведомеността на широката общественост относно домашното образование нарасна от нивото на почти пълно незнание, до често срещано явление. Тази еволюция беше стимулирана и отразена с повишеното внимание от медиите.

Аналитични статии за домашното образование украсиха кориците и страниците на много национални издания, (виж Wallace, 1982, Feinstein, 1986; Stecklow, 1994; Maushard, 1996; Benning, 1997; Eisler and Dwyer, 1997; Kantrowitz and Wngrert, 1998; Kay, 2001; Cloud and Morse, 2001; Wall Street Journal, 2002; USA Today, 2003 and 2005; Saulny, 2006) като Маклеанс, Нюзуик, Дъ Нешънъл Пост, Дъ Ню Йорк Таймс, Уол Стрийт Джърнъл, Тайм и ЮЕсЕй Тъдей), а предавания[1] на националните радио и телевизии, също насочиха прожекторите към домашното образование. Следователно, растежът на домашното образование не убягна от вниманието на отговорните лица в Канада и Съединените Щати. На 16 Септември, американският сенат гласува резолюция, която определи седмицата на 19-25 септември 1999 г. като „Национална седмица на домашното образование."

Домашното образование също спечели обществена подкрепа, поне в САЩ. Обществена анкета, проведена през 1985 г., показва, че само 16% от семействата считат, че домашното образование е добро нещо, докато през 2001 г. тази цифра се повиши до 41% (Орс и Галъп, 2001, стр. 46).

Същевременно, академични изследователи и политически анализатори показват повече от мимолетен интерес към домашното образование (Рей, 1994; Рей 2003; Ван Пелт, 2003). През юни 2000 г., например, Пийбоди Джърнъл ъф Едюкейшън отдели брой от 300 страници само за темата – домашно образование (МакДоуел и Рей, 2000). Това обществено, политическо и академично внимание отразява действителността, а именно, че родителите, които образоват децата си вкъщи „измислят наново идеята за училището", както се изразява Патриша Лайнс, бивш главен анализатор на американското министерство на образованието, а сега старши член на Института „Дискавъри" (цитирана в Кантроуитц и Уинджърт, 1998, стр. 67).

Поради нарастващия интерес към тази процъфтяваща, но все още слабо разбирана частна образователна практика, този доклад се опитва да разгледа няколко важни въпроса. Те включват:

  • Какво е домашно образование?
  • Как държавата регулира домашното образование?
  • Каква е историята на домашното образование в Северна Америка?
  • Колко деца получават образованието си вкъщи?
  • Какви са социално-демографските характеристики на семействата с домашно училище?
  • Как домашно образованите деца се справят в академично отношение?
  • Какво се знае за социализацията на домашно образованите деца?
  • Какви са изводите за обществената политика от този експеримент в частното образование?

 

Регулация и история на домашното образование

Образованието, което отдавна се счита за частен въпрос в Северна Америка, дори не се споменава в Конституцията на САЩ и не е ангажимент на федералната власт в Канада. В двете страни образованието е мандат на отделните щати или провинции. Затова отношението към домашното образование се различава силно от щат в щат и от провинция в провинция (Кей, 2001; Хепбърн и Ван Бел, 2003).

Канадска регулация

Според официалната статистика на Канада, домашното образование се случва тогава, когато едно дете участва в своето образование вкъщи, вместо да посещава държавно, частно или друг тип училище. Родителите или настойниците поемат отговорността да образоват своето дете и може да развият своя собствена учебна програма, като използват подкрепата на местни и виртуални образователни ресурси, според както счетат за необходимо (Луфтман, 1998). Те може да запишат своето дете в определени часове или извънкласни дейности, осигурявани от частни или обществени институции (на място или виртуално), но не са делегирали на един единствен образователен доставчик отговорността за образованието на повечето от децата си, като предпочитат да ръководят и управляват лично това образование. С увеличаването на образователните ресурси на нашето общество (обществени и частни, общински и виртуални, официални и неофициални), се увеличават и възможностите за семействата с домашно училище.

Домашното образование е законно във всички 10 канадски провинции (виж Канадска статистика, 1997 за подробна разбивка по провинции на регулациите за домашно образование), но всяка провинция има свои специфични правила, които управляват домашното образование; повечето изискват родителите с домашно училище да спазват Закона за (училищното) образование в съответната провинция.[2] Това означава на практика, че правителство на съответната провинция, настоява само за това, домашно образованото дете да получава „задоволително" обучение в домашна среда. В повечето провинции родителите трябва да регистрират своите домашно образовани деца в местното училище или в инспектората. Три провинции (Алберта, Нюфаундленд и Саскатчеуан) изискват родителите да подадат молба преди да им се разреши да имат домашно училище (Хепбърн и Ван Бел, 2003, стр. 6). „Единадесет процента от канадските семейства с домашно образование преживяват известна намеса в тяхното домашно образование от училищен борд, министерство или агенция за социални услуги (Ван Пелт, 2003, стр. 86)." Алберта плаща разноските за домашно образование до 16% от разходите на провинцията за ученик в държавно училище (Хепбърн и Ван Бел, 2003, стр. 6). Програмата „Електронен автобус" на Британска Колумбия помага на домашните училища с разходите за хардуер и софтуер. Алберта е единствената провинция, която изисква тестване. Осем провинции дават указания за учебната програма на родителите с домашно училище, но същите тези провинции не изискват учебната програма да бъде одобрена от държавата. Само Алберта, Манитоба и Северозападните територии изискват одобрение на учебната програма. Алберта, Манитоба, Нова Скотия и Саскачеуан изискват годишен отчет на ученическия прогрес. Никоя провинция, обаче, не изисква родителите с домашно училище да притежават квалификация за учители.

Регулацията в САЩ

Американското правителство определя домашното образование като: „Образованието на деца на училищна възраст вкъщи, а не в училище" (Лайнс, 1993, стр. 1). През 1980 г. домашното образование беше незаконно в 30 щата. Законно е във всичките 50 щата едва от 1993 г. Обаче, отделните щатски закони представляват пъстра картина от регулации.

Има щати с висока, с умерена и с ниска регулация. Щатите с висока регулация обикновено изискват от родителите да информират техните образователни власти, че желаят да започнат домашно училище, да спазват законите за задължителното присъствие, изискват програмата за домашно училище да бъде одобрена от държавата, провеждат периодични посещения на дома, администрират стандартни тестове и изискват родителите с домашно училище да бъдат дипломирани учители; изискване, което често се вписва от щатските законодателни събрания под влияние на учителските профсъюзи, чиято цел е да попречат на домашното образование (Брандли, 1997). Щатите с умерена регулация обикновено изискват родителите да изпратят уведомление и да представят оценки от тестове и/или професионално оценяване на прогреса на ученика. Щатите с ниска регулация не изискват от родителите да предприемат никакъв контакт със щата. Например, има 41 щата, които нямат минимални академични стандарти за родителите, които си образоват децата вкъщи.[3]

История

През цялата история обществата са образовали децата вкъщи (Гордън и Гордън, 1990; и Стивънс, 2001). Всъщност домашното образование (проведено или от родителите, или от частни учители) преобладава в Северна Америка до седемдесетте години на 19 век, когато задължителното ходене на училище и обучението на професионални учители обединяват своето въздействие, за да институционализират образованието във физическата среда, която днес познаваме като училище. Видни домашно образовани американци включват, например, президентите Джордж Вашингтон, Джон Куинси Адамс, Ейбрахам Линкълн, Теодор Рузвелт, Уудроу Уилсън и Франклин Делано Рузвелт. Други успешни продукти на американското домашно образование включват юристите Патрик Хенри, Джон Джей и Джон Маршал, изобретателят Томас Едисон, генерал Робърт Е. Лий, активистът за граждански права Букър Т. Уошингтън, писателят Марк Твен и индустриалецът Андрю Карнеги.

Макар домашното образование да продължава съществуването си по ограничен начин след седемдесетте години на 19 век, то предизвиква отново вниманието и интереса на родителите и учителите през шейсетте години на двадесети век. Интелектуалните корени на двете течения, които са най-видими в съвременното домашно образование, в Северна Америка, водят началото си от преди едно поколение.[4] Първото течение е идеологическо и се класифицира като „християнската десница". Неговият философски водач е бившият мисионер д-р Реймънд Муур. През 1969 г., д-р Муур, тогава анализатор към американското министерство на образованието, започва да изследва институционализацията на детското образование. Неговото основно заключение, разпространено в публикации като Домашно отгледани деца и Домашни училища, било, че навлизането на детето във формалното образование трябва да бъде отложено до възрастта между 8 и 12 години.

Второто течение на домашното образование е педагогическо и неговия теоретически произход може да бъде проследен до „Либертарианската левица", водена от бившия учител Джон Холт. През шейсетте години на двадесети век, Холт защитава образователна децентрализация и по-голяма родителска автономия (понякога известна като „laissez-faire домашно училище"), понастоящем известна като „ънскулинг."[5] Тезата на Холт е, че най-цивилизования начин за образоване на едно дете е чрез домашното училище. За да разпространи своите идеи, Холт пише силно противоречивите книги Как се провалят децата, и Преподавай сам. През 1977 г. той започва да издава двумесечното списание за домашно образование – Да растем без училище.

Макар съвременната масова представа за родителите практикуващи домашно образование да е: дълбоко религиозна, социално консервативна подгрупа от населението, е факт, че през шейсетте и седемдесетте години на двадесети век, повечето родители с домашно училище бяха членове на контра-културната Левица, предимно защитници на ню ейдж философии, хипита и фермери.

В средата на осемдесетте години, обаче, повечето родители с домашно училище, може да се опишат точно като част от християнската десница. Към края на деветдесетте години на двадесети век, 75% от американските родители с домашни ученици били практикуващи християни (Ливни, 2000). От гледна точка на религиозността, домашното образование не се оказва като изключително запазено право на християнски групи. Всъщност, „растежът в домашното образование може би достига до по-широк обхват от … семейства и ценности" (Бийлик, Чандлър и Броуман, 2001, стр. 45; МакДоуел, Санчес и Джоунс, 2000; Лайнс, 2000; и Уелнър и Уелнър, 1999). Американските мюсюлмани, например, са най-бързо растящата подгрупа в движението за домашно образование. Понастоящем 58 процента от семействата с домашно образование са „фундаменталисти"*, макар само 33 процента да са цитирали религията като причина да изберат домашното образование (Бауман, 2001; Министерство на образованието на САЩ, 2005).

Растежът на домашното образование

През последните 20 години в Канада и в САЩ имаше много бърз растеж на домашното образование. В Канада „с помощта на регионални групи за подкрепа и национални организации, движението за домашно образование набира инерция" (Луфман, 1998). През този период броят на канадските деца, които учат вкъщи, расте с всяка година. През 1979 г. само 2000 канадски деца учат вкъщи (данни на официалната статистика на Канада, както са цитирани в Уейк, 2000).

През 1996 г. съответните провинциални министерства на образованието определят броя на домашно образованите деца като 17523 или 0,4 процента от общия брой на записаните ученици – 776 процентно увеличение само за 18 години.[6] Обаче, канадските асоциации за домашно образование говорят за много по-висока цифра – между 30 000 и 40 000, или приблизително един процент от общия брой на записаните ученици.[7] През 1997 г. асоциациите за домашно образование твърдят, че има приблизително 60 000 канадски домашно образовани деца (Ейслер и Дайър, 1997, стр. 64). През 1999 г. се изчислява, че има повече от 80 000 деца, които учат в частни домове. Ако е точна тази цифра, това предполага удвояване на броя на домашните ученици само за няколко години (Уейк, 2000).

В Съединените Щати различни преброявания предполагат, че домашното образование нараства между 11 и 40 процента годишно (Рей, 1994; Клауд и Морс, 2001, стр. 49). През 1985 г. има само 50 000 американски домашно образовани деца; през 1992 г. има 300 000 домашно образовани деца (Гатърсън, 1993). През есента на 1995 г. Министерството на образованието на САЩ изчислява, че броят на домашно образованите деца е между 500 000 и 750 000 (Лайнс, 1997, стр. 4). През 1999 г. Министерството на образованието на САЩ изчислява, че 850 000 ученици са образовани вкъщи (Бийлик, стр. 3).[8] Най-новият приблизителен резултат на Министерството на образованието на САЩ (2005, данни от 2003 г.) е 1,1 милиона. Според Асоциацията за правна защита на домашното образование (HSLDA), обаче, броят е по-близо до два милиона; може би около 2,1 милиона домашни ученици (Рей, 2003). Въз основа на тези не консервативни числа, домашното образование изглежда нараства с 7 процента на година от 2002 г. насам (Национален институт за изследване на домашното образование, http://www.nheri.org).

Сега Съединените Щати имат 55 милиона ученици, които ходят на 96 000 държавни училища и на 30 000 частни училища (Министерство на образованието на САЩ, 2006). Затова домашните ученици може да съставляват до 3,8 процента от населението на училищна възраст. Дори ниският приблизителен брой, който им дава Министерството на образованието, е повече, отколкото планираният общ брой на децата от детска градина до 12 клас, които ще бъдат записани в 38 от 50 щата. В резултат на растежа на домашното образование, Бюрото за преброяване на САЩ сега включва въпроси свързани с домашното образование в своите анкети. Този растеж стимулира значително търсене на интелектуални и практични ресурси за тези, които се интересуват от теорията и практиката на домашното образование. В следствие на това, списанието Практикал Хоум Скулинг редовно продава над 100 000-ден тираж, а неговият издател, Мери Прайд, написа Голямата книга на домашното образование, която продаде 250 000 копия. През септември 2006 г. онлайн книжарницата Амазон включи в своя каталог 1646 книги, които са свързани с домашното образование.

Защо домашното образование нараства толкова бързо? Макар родителите да си образоват децата вкъщи заради много причини, основната е недоволството от някой аспект на държавното образование. Освен 33-те процента, които не са доволни от липсата на религиозно обучение, 30% мислят, че държавното училище има лоша учебна среда, 14% не са съгласни с това, което се учи в училище, 11% мислят, че децата им не се стимулират интелектуално в училище, а 9% цитират морални проблеми (Министерство на образованието на САЩ, 2005).

Очевидно „домашното образование е начело на бързо нарастващото недоволство от [американската] държавна образователна система" (Кей, 2001). Както коментира веднъж един американски родител с домашно училище: „не всеки домашен ученик е част от християнско републиканско семейство от средната класа. Решението да се започне домашно училище не се взема единствено въз основа на консервативни политически или религиозни възгледи. Много хора вземат това решение заради трудностите със сегашната училищна система, [или] заради това, че техните деца имат различни стилове на учене" (Кливланд, 2001).

В Канада, за съжаление, резултатите на държавните училища са нормата въпреки високото равнище на разходите за един ученик и привидно енергичните усилия на провинциалните правителства да повишат образователните стандарти. (Виж Защо канадското образование не се подобрява, от Мерифийлд, Деър и Хепбърн 2006). Проучванията показват нееднократно, че по-малко от половината канадци са доволни от държавните училища. Канадски проучвания показват, че родителите на домашни ученици също изпитват значително недоволство от държавните училища. Много от анкетираните родители, в едно важно канадско изследване за домашното образование, изтъкнали като причина за своето решение, желанието да предадат определени ценности на своите деца и да приспособят обучението на децата си към техните специфични интереси и стилове на учене (Ван Пелт, 2003, стр. 48-49).

Усилията да се подобри работата на системата доведоха до смесени резултати; някои сочат леко нагоре, а други показват продължаващ упадък (Мерифийлд, Деър и Хепбърн, 2006).

По същия начин, държавните училищни системи на Америка не реагират положително нито на увеличеното финансиране, нито на политическия натиск. Всъщност, въпреки че бяха най-важният вътрешен въпрос в политиката на всеки губернатор и на двата кандидата за президент в изборите от 2000 г., и въпреки постоянните, масово разпространявани декларации, че образованието в страната е „в критично състояние"[9] и че страната ни е „Нация в риск" (Комисия на САЩ по националната сигурност, 2001; и Национална комисия за успех в образованието, 1983), американското образование не се подобрява (Мерифийлд, 2001).

Затова, какви са специфичните сравнителни предимства на домашното училище според преценката на родителите? Най-често цитираните предимства, формулирани от канадските и американски родители може да се обобщят, както следва:

  • Възможността да се предадат определени ценности и вяра;
  • Високи академични резултати чрез индивидуално обучение;
  • Възможността да се развие по-близка и по-силна връзка родител-дете;
  • Възможността детето да преживее висококачествено взаимодействие с връстници и възрастни;
  • Липсата на дисциплина в държавните училища;
  • Възможността да се избегне негативния натиск на връстниците (т.е. наркотици, алкохол и пред брачен секс) чрез контролирани и положителни социални контакти с връстници;
  • Скъпата цена на частните училища;
  • Физически по-безопасна среда, в която да учат.

Първото проучване на семейства с домашни училища в Квебек откри, че занимаващите се с домашно образование там имат подобни мотиви. То откри, че процесът на вземане на решение не се доминира от „никакви религиозни, философски, или анти-държавни гледни точки", но че основните мотиви на родителите са „желание да се следва семеен образователен проект; неодобрение към организационната структура на училищната система; желание да се предложи обогатяване на учебната програма и ангажиране със социално-емоционалното развитие на техните деца" (Брабант, Бърдън и Джътръс, 2003).

Изследване, провело се в Онтарио и останалата част на Канада откри, че със засилване популярността на домашното образование все повече семейства с домашно училище споделят „процъфтяващата култура на 'педагогическия индивидуализъм'", който цени образователни алтернативи, приспособени към нуждите на всяко отделно дете (Дейвис и Орини, 2003).

Напоследък, въпросът за безопасността, породи масов интерес към домашното образование (Кръмбайн, 2004). Проучване показва, че всеки четвърти американски ученик в държавно училище е бил жертва на насилие в или близо до училище (цитирано в Ричман, 1994, стр. 111). Веднага след стрелбата в гимназията Кълъмбайн в Литълтън, Колорадо през 1999 г., (и последвалите идентични инциденти в Канада и в САЩ; виж, например, Синк, 1999) се повишава интереса към безопасния учебен процес в домашното училище. В една анкета на Нюзуик, 63% от възрастните американци казват, че вероятността в техните местни училища също да се случи инцидент със стрелба е „голяма" или „немалка".[10]

Нарастващият интерес към домашното образование се улеснява значително от новите технологии, особено разпространението на интернет. Увеличеният достъп до домашни компютри и интернет със сигурност лежи в основата на бързия растеж на домашното образование през изминалите 20 години. Канадският опит подсказва, че „По-евтините компютри, софтуер, лесният достъп до интернет и увеличеното количество образователен материал, който е наличен в мрежата, насърчават повече родители да оставят децата си вкъщи, вместо да ги изпращат на училище" (Уейк, 2000). Очевидно, „Интернет свързва домашните ученици по един специфичен начин... [тъй като], противно на представата за домашния ученик като за изолиран човек, Мрежата осигурява контакти по целия свят" (Гудърхам, 1996).

Министерството на образованието на Британска Колумбия субсидира образователните проучвания през интернет. От 1996 г. една провинциална програма, известна като „Електронен автобус", осигурява на всеки училищен борд приблизително 4000 долара за заинтересовано семейство с домашно училище, така че училищният борд да може на свой ред да осигури на всяко от тези семейства компютър, CD-ROM, интернет достъп, избран софтуер и постоянна онлайн поддръжка. В замяна на това учениците трябва да демонстрират, че се справят на нивото на техните връстници от класните стаи и да предават своите работи на онлайн инструктор, за да ги оцени. Също през 1996 г. правителството на Алберта свърза деца от домашни училища с учители от държавни училища чрез Интернет, факс и телефонни комуникации.

Социално-демографски характеристики на семействата с домашно образование

Канадското и американското домашно образование привлича обикновено два вида семейства: идеолози и педагози. Идеолозите са обикновено, но не изключително, религиозно консерватори, докато педагозите са ангажирани предимно с подобряването на социалната и академична среда на тяхното дете (Ван Гален, 1991). Интересно е, че едно канадско проучване от 1990 г. откри, че макар само 25 процента от домашно образоващите родители да са заявили, че нямат никакви религиозни или духовни съображения, партийната принадлежност била равномерно разпределена между трите големи политически партии (Присниц, 1990).[11]

Образованието на родителите с домашни училища е над средното ниво. От американските родители, които обучават вкъщи, 75% са учили след гимназията, в сравнение с 56% национално равнище (USDOE, 2005b, Table 3-1; US Census Bureau, 2006, HINC-01).

Предвид времето и издръжката, които са необходими, не е изненадващо, че домашно образоващите семейства са почти изключително семейства с двама родители. Сред анкетираните семейства с домашно образование от Националния център за образователна статистика през 2003 г., 81 процента са домакинства с двама родители (USDOE, 2005b, table3-1) в сравнение само с 66 процента от американските семейства с деца (US Census Bureau, 2003). През януари 2003 г. 1648 канадски домакинства с домашно образование бяха анкетирани, и се откри, че 96,4 процента са семейства с двама родители (Ван  Пелт, 2003, стр. 34). В Канада почти една трета от майките-домашни учители печелят приходи, и една трета от тези жени са заети повече от 15 часа на седмица (Ван Пелт, 2003, стр. 38). В контраст на това, американски доклад от 1997 г. откри, че 87,7 процента от майките-домашни учители не работят извън дома (Рей, 1997б). Едно изследване от 2001 г. не откри никакви драматични разлики между приходите на домакинства с домашни ученици и тези на домакинства без домашно училище. Шестдесет и четири процента от домакинствата във всяка една група са имали годишен доход от 50 000 долара или по-малко (Bielick, et al., 2001, p. 8).

Като цяло, 52 процента от американските домашните ученици се отглеждат от двама родители, където само единият работи извън дома, в сравнение с 19 процента за децата, които не учат вкъщи (Бийлик, et al., 2001, стр. 8). В САЩ и Канада (Ван Пелт, 2003, стр. 33) средната големина на семействата с домашно училище също е над средните стойности. В САЩ 62 процента от семействата с домашно училище имат три или повече деца в сравнение с 44 процента от семействата, които не си учат децата вкъщи, докато 56 процента от всички американски семейства с деца на училищна възраст имат само едно или две деца (USDOE, 2005b, Table 3-1; US Census Bureau, 2003).


 

Как домашно образованите деца се справят в академично отношение?

"Домашно образованите ученици получават по-разнообразно образование, отколкото дете, което е учило по обикновения начин." – Изабел Лайман, Институт Кейто

Изследователите са склонни да бъдат подозрителни към обобщения относно академичните постижения на учениците, които са образовани вкъщи. Тези семейства често имат повече избор относно това кои тестове да полагат и кога да ги полагат, и някои деца може да се справят добре във всякаква учебна среда, ако родителите им са добре образовани. Проучване открива, че домашно образованите деца обикновено изпреварват техните връстници в много тестове.[12]

През 1998 г. беше проведено едно задълбочено проучване на американското домашно образование от водещия експерт по статистика и измервания, д-р Лорънс Ръднър от Университета в Мериленд. Изследването се проведе сред 20 760 домашно образовани ученици във всички 50 щата по „Теста за основни умения" на щата Айова (Ръднър, 1999). Ръднър откри, че „средните резултати на домашно образованите ученици са много над съответните резултати на децата от държавните и частните училища." Средната оценка на домашно образованите деца била между 82-рия и 92-рия процентни пункта по четене и достигнала 85-тия процентен пункт по математика. Като цяло, оценките на теста на домашните ученици били между 75-тия и 85-тия процентни пункта. Средните резултати на учениците от държавните училища са 50 процентни пункта, докато резултатите на учениците от частните училища са между 65-тия и 75-тия процентни пункта*. Ръднър заключава, че „онези родители, които избират да се ангажират с домашно образование, могат да осигурят много успешна академична среда."

Неотдавна Клайв Белфилд и Хенри Левин сравниха превъзхождащата ефективност на домашното образование спрямо другите форми на образование. Те откриха, че „по-голямата част от високите постижения в домашното образование идва от по-високите оценки на езиковите САТ – тестовете, а не от оценките на САТ – математика... Доколкото има резултат с неопределен размер от домашното образование, изглежда той е много по-голям за езиковите оценки, отколкото за математическите" (Белфийлд и Ливайн 2005, стр- 106). Това проучване откри, че предимството на домашните над частните училища намалява драстично, когато изследователите контролирали (манипулирали) 21-а независими променливи, които влияят върху резултатите на учениците (стр. 106-108), но дори тогава предимство над държавните училища е значително.

Интересно е, че наличието поне на един родител, който е дипломиран учител, няма никакво съществено влияние върху нивото на постиженията на домашно образованите ученици. Оценките от тестовете на учениците, чиито родители са имали диплома за учители, били само три процентни пункта по-високи от тези, на които родителите не са учители – в 88-мия процентен пункт спрямо 85-тия. От друга страна децата на родители с университетски дипломи се представят значително по-добре, отколкото децата, чиито родители нямат научна степен.

Обаче, независимо дали техните майки имали образователна степен или не са завършили гимназия, оценките на децата остават между 80-тия и 90-тия процентен пункт. В контраст, по математика за 8 клас, учениците от държавните училища, чиито родители са завършили колеж имат средно 63 процентни пункта, докато тези, чиито родители имат по-ниска образователна степен от гимназиална диплома, имат средно 28 процентни пункта. Учениците, обучавани вкъщи от майки, които никога не са завършвали гимназия, постигат цели 55 процентни пункта повече по математика и 49 точки повече по писане, отколкото учениците в държавни училища, които идват от семейства със сравнителни образователни нива (Рей, 1997а). Според Ръднър, „Средните резултати на домашно образованите ученици, чиито родители нямат университетска степен, са много по-високи от средните резултати на учениците в държавните училища."

Почти една четвърт (24,5 процента) от домашно образованите ученици учат един или повече класове над техните връстници в държавните и частните училища. Домашните ученици от първи до четвърти клас се справят с един клас напред спрямо техните връстници от държавните и частните училища. По времето, когато е осми клас, средностатистическият домашен ученик се справя с четири класа над средното национално ниво (Рей, 1997а). Можем да съпоставим това с американската държавна училищна система, където преминаването от клас в клас по системата на т. нар. „социално повишение" е предимно функция на възрастта, а не на способностите.

Като цяло, емпиричните сведения ясно демонстрират, че домашното образование може да спомогне за премахването на потенциалните негативни въздействия на определени фактори на средата (виж също МакДауел и Рей, 2000). Ниски семейни доходи, ниско образователно ниво на родителите, родители, които нямат официално обучение като учители, раса или етническа принадлежност на ученика, пол на ученика, това че няма компютър вкъщи, рядко използване на обществени услуги (напр. обществени библиотеки), дете, което започва официалното си образование сравнително късно, сравнително малко количество време прекарано във формални образователни занимания, и дете, което има голям (или малък) брой братя и сестри, всички тези фактори изглежда имат по-малко влияние върху академичните постижения на домашно образованите деца, отколкото върху тези, които ходят в държавни училища. По-конкретно, при домашното образование, образователните постижения на родителите, полът на ученика и доходът на семейството може да имат по-слаба връзка с академичните резултати, отколкото имат при децата в държавните училища (Рей, 1997а, глава 4).

Има по-малко канадски изследователски данни, но академичните резултати на канадските домашно образовани деца изглежда са подобни на тези в САЩ. Д-р Браян Д. Рей откри, че домашно образованите деца са, средно, в 80-тия процентен пункт по четене, в 76-тия процентен пункт по език, и в 79-тия процентен пункт по математика. Средните стойности в Канада за всички ученици в частни и държавни училища е 50 процентни пункта. Изследването на Рей откри също, че учениците, чиито родители са дипломирани учители, не се справят по-добре отколкото другите ученици, и че нито доходът на родителите, нито тяхното образователно равнище имат някакво значително влияние върху резултатите на учениците (Рей, 1994). Проучване от 2003 г. откри, че въз основа на резултатите от Канадския тест за измерване на постиженията (Canadian Achievement TestCAT3), домашно образованите деца „се справят над канадската норма за техните нива" (Ван Пелт, 2003, стр. 56). В девети и дванадесети клас, домашно образованите деца са постигнали средни резултати от 85, 84 и 67 процентни пункта, съответно по четене, език и математика (стр. 59).

Международните данни за академичните резултати на домашно образованите деца са еднакво насърчаващи. Например, тригодишно изследване, проведено от изследователи в английския университет Дърхам, откри, че домашно образованите ученици забележително надминават техните връстници от държавните училища по грамотност и по математика (Ливни, 2000). Фактът, че домашното образование изглежда подобрява академичните резултати независимо от географското място и политическата юрисдикция стимулира интерес към него по целия свят. Обединеното кралство, Германия, Япония и Швейцария са някои от развитите държави с нарастващи движения за домашно образование (Билъпс, 2000).

Висше образование за домашно образованите деца

Институциите за висше образование, които приемат домашно образовани ученици се увеличават. Според американската Националната асоциация за колежи и консултации за прием, процентът на американски колежи с официални процедури за оценяване на домашно образованите ученици се е повишил от 52 процента в 2000-та до 83 процента през 2004 година (Чандлър, 2007). При отсъствието на училищни документи, някои американски колежи предлагат на кандидатите възможността да предадат резултати от стандартни тестове, препоръчителни писма и портфолио с техни писмени работи. Също, много домашно образовани ученици полагат теста „Общо образователно развитие" (General Educational Development), изпит за признаване на гимназиално ниво, за да демонстрират своя академичен прогрес пред 75-те процента американски университети, които приемат такива ученици. През последните години домашно образованите ученици печелят прием и стипендии в най-престижните университети. В края на последното десетилетие над 700 висши образователни институции в Съединените Щати, включително университетите Харвард, Йеил, Станфорд, МИТ, Райс и Цитаделата, приеха домашно образовани ученици (Люнг, 2000). Общият брой на кандидатите в тези институции също се увеличи. Например, университетът Станфорт получи 36 молби за прием от домашно образовани ученици преди седем години, но броят нарасна на 104 тази година, а Колежът на Уилиям и Мери във Вирджиния видя прираст от 49 до 67 през последните две години. (Чандлър, 2007). През септември 2000 г. във Вирджиния отвори врати колежа „Патрик Хенри", първият университет, основан специално за домашно образовани деца (Виж Купър, 2005 за повече информация). Радушното отношение на институциите за висше образование към домашно образованите деца признава, че те „носят известни умения – мотивация, любознателност, способността да са отговорни за своето образование – които гимназиите не произвеждат у възпитаниците си, твърде" (Джон Райдър, служител от приемния отдел на университета Станфорд, цитиран в Клаус, 2000). В тази връзка, домашните ученици, станаха изключително търсени новобранци за въоръжените сили в САЩ (ХСЛДА, 2005б).

На север, все по-голям брой канадски университети и колежи приемат домашно образовани ученици. Те включват университетите на Торонто, Йорк, Далхаус, Саскачеуан и на Сент Францис Ксавиер. Преди да предложат прием, много от тези институции за висше образование изискват някакъв вид стандартни тестове, били те провинциални изпити или САТ тестове.

Социализация на домашно образованите деца

„Никога не съм позволявал на училището да се намесва в моето образование." – Марк Твен

Може би най-широко застъпеното неправилно схващане за домашно образованите деца е, че те не са адекватно социализирани, че прекарват целия си ден с тяхното семейство вкъщи без ползата на по-широка гама от влияния. Много социологически изследвания, обаче, опровергават представата, че детството на домашните ученици е потиснато заради „липса" на контакти с хора. Противно на загрижеността, на образователната система, типичното домашно образовано дете участва в много разнообразни извънучебни занимания. Средностатистическият домашно образован ученик редовно участва в осем обществени занимания извън дома (Ван Пелт, 2003, стр. 90). Те включват следобедни и съботно-неделни програми с ученици от държавни училища (напр. спортове, скаут групи, църковни групи, балет, Малката лига, игра в квартала, почасова работа и доброволна работа) и дневни излети и кооперативни програми с групи от други домашно образовани ученици (Матокс, 1999).

Това отразява, отчасти, факта, че домашно образованите деца гледат много по-малко телевизия, отколкото техните връстници от държавните училища. От всички домашно образовани деца 65 процента гледат един час или по-малко телевизия на ден, в сравнение с 25 процента на национално равнище. Средно, 40 процента от американските четвъртокласници гледат над три часа телевизия на ден, но сред домашно образованите деца само 1,6 процента консумират подобни количества телевизия (Ръднър, 1999). Канадското проучването на Ван Пелт от 2003 г. сред 1648 домакинства с домашно образование откри, че 75,8 процента от домашно образованите деца гледат по-малко от два часа телевизия през кой да е ден от седмицата. Над една четвърт от тях не гледат телевизия (2003, стр. 6).

През 1992 г. проф. Лари Шайърс измери дали домашно образованите деца страдат от забавено социално развитие. За целите на неговото изследване наблюдавал деца по време на свободна игра и по време на групови занимания. Шайърс открива, че децата от държавните училища имат значително по-често проблемно поведение, отколкото домашно образованите. Вероятно това е така, понеже основният модел на поведение за домашно образованите деца са техните родители, а не техните връстници. Шайърс също заключи, че няма никаква значителна разлика между домашно образованите и не домашно образованите деца от гледна точка на развитието на тяхната личност или на тяхната самоувереност.

Дългосрочните резултати на домашно образованите деца също предполагат успех. Според проучването на Ван Пелт сред 1648 канадски семейства с домашно образование, домашно образованите ученици имат удовлетворение от живота, което е значително по-високо от това на техните връстници от държавните училища (2003, стр. 7). По-стари американски изследвания подкрепят това канадско откритие. Коментирайки своето продължително изследване върху дълготрайните последствия на домашното образование, образователният изследовател Дж. Гари Ноулс каза: „Никога не открих доказателство, че тези възрастни са поставени дори в умерена степен в някакво неблагоприятно положение... Две трети от тях са женени, което е нормата за зрели хора на тяхната възраст, и никой не беше безработен или на социални помощи под някаква форма" (Ноулс, 1991). Според изследването на проф. Томас С. Смедли върху личните отношения и процеса на общуване, домашните ученици са по-зрели и по-добре социализирани от тези, които са изпращани на държавно или на частно училище (Смедли, 1992). Също се събраха данни, които подсказват, че домашно образованите ученици са по-дружелюбни от техните връстници в държавните училища, както и по-независими от ценностите на техните връстници, когато пораснат по-големи. Изследване на д-р Реймънд Муур показва, че домашно образованите ученици са по-щастливи, по-добре се приспособяващи се, по-внимателни, по-компетентни и по-общителни деца (Муур, 1986).

Списъкът с предимствата на домашно образованите деца в социалната им интеграция, надвишава дори академичните преимущества на този тип образование. Например, проф. Джон Тейлър (1986) откри, че домашно образованите деца имат значително по-високо самоуважение, отколкото тези в държавните училища. Според проф. Мона Делахуук (1986), домашно образованите деца са по-независими от връстниците, отколкото учениците в частните училища, а домашно образованите ученици се приспособяват също толкова добре, в социално и емоционално отношение, като техните връстници от частните училища. Проф. Линда Монтгомъри (1989) откри, че домашно образованите ученици са също толкова ангажирани в извън училищни и извънучебни занимания, които предсказват ръководна роля в зрелия им живот, както са и децата в частните училища (които на свой ред са по-ангажирани в такива занимания, отколкото децата в държавните училища).

Успешната социализация на домашно образованите деца (Ван Пелт, 2003, стр. 90) се подпомага неимоверно от факта, че всяка провинция и всеки щат имат поне една асоциация за домашно образование. Всъщност, 85 процента от семействата с домашни ученици или принадлежат към някаква асоциация за домашно образование, или планират да се присъединят към такава (Лайман, 2000). Важно е, че „Асоциациите за домашно образование предлагат на учениците шансът да общуват с други домашни ученици, независимо дали е по интернет, дали е в учебни групи, или е за общи излети. Някои асоциации за домашно образование предлагат споделяне на сгради, като библиотека или гимнастически салон, а някои са организирали отбори по лека атлетика и състезания за ученици" (Рейкрофт, 2000). Повечето такива асоциации предоставят бюлетини, съвети по учебната програма, правни съвети и възможности за свързване с други хора, както и провеждат конференции и организират издаване на годишници. Някои дори провеждат церемонии за дипломиране.

Заключение

През 36-те години от своето съвременно възраждане, домашното образование, което първоначално беше извън общественото внимание, стана основна алтернатива на институционалното обучение от всякакъв вид, държавно и частно. Без вече да е монолитно, и бидейки лесно достъпно, приспособимо и отговарящо на очакванията на своите потребители... домашното образование е все още краен, но бързо асимилиращ се обществен прототип за неизбежните реформи в държавното образование през идещите десетилетия, които вече се развиват енергично под формата на програми за училищни ваучери и чартърни училища. (Кей, 2001).

Този доклад установи, че домашното образование е процъфтяващо образователно движение в Канада и в Съединените Щати. Той също доказа емпирично, че академичния и социалния опит на средностатистическото домашно образовано дете е по-добър от този, който се наблюдава у средностатистическия ученик в държавно училище. Следователно, налага ли възходът на домашното образование в Северна Америка, някакви изводи за образователната политика?

Има един основен урок, който политиците трябва да научат от това проучване за домашното образование. Изследователят на домашното образование Изабел Лайман кратко описва американския опит така: „Домашното образование произведе грамотни ученици с минимална правителствена намеса и почти никакви разходи от коя да е правителствена програма" (Лайман, 1998). Една разбивка на съответните американски разходи дава поразително сравнение. Например, дори ако някой включи разходите за закупените частни уроци и излетите, домакинствата харчат по-малко от 4000 долара на година за домашно образование (Хомфайърс, 2006). Този разход може да бъде в полза на много деца, но той не включва стойността на загубените приходи, когато родителя напуска работа, за да обучава вкъщи. Държавните училища харчат средно 9644 долара за ученик (от групите на детската градина до 12 клас) през училищната 2002-2003 година (USDOE, 2005a). Ясно е, че преките разходи на обществените (държавните) училища в Съединените Щати са много по-високи, отколкото това, което обичайно харчат семействата с домашно училище. Може би по-забележително е, че домашното образование произвежда класиране на резултатите на тестовете средно в 85-тия процентен пункт; учениците от държавните училища имат средно класиране от 50 процентни пункта. Канадските и американските семейства с домашно образование получават много малко обществено финансиране. В Британска Колумбия, държавните и частните училища получават държавна субсидия за всяко регистрирано домашно образовано дете, но в повечето случаи, и в повечето юрисдикции, семействата с домашно образование не зависят от обществени, данъчно финансирани ресурси. Семействата с домашно образование спестяват на останалите данъкоплатци значителна сума пари. Например, според едно проучване проведено в Орегон преди повече от десетилетие, домашните ученици спестяват на данъкоплатците на щата 31 милиона долара годишно (Рей, 1993). Твърди се, че домашните ученици служат „като модел на икономика и на ефективност" (Одейн, 1987). Тези данни предполагат, че канадските и американските политици трябва да помислят дали родителите на домашни ученици, чиито имуществени данъци субсидират държавните училища, не заслужават намаление в тези данъци или някакво друго признание на техния принос.

Също е вярно, че макар в много юрисдикции домашното образование да е до голяма степен нерегулирано, „допълнителна дерегулация ще облекчи работата на родителите" (Лайман, 1998). В крайна сметка, сравнението на резултатите на домашните ученици в силно регулирани, умерено регулирани и нерегулирани американски юрисдикции не открива никаква статистическа разлика. Т.е., степента на държавна регулация няма значителен ефект върху академичните резултати на домашно образованите деца. Откри се, че независимо дали един щат налага висока или ниска степен на регулация, средните оценки на домашно образованите ученици са на 86-тия процентен пункт (Рей, 1997б).

Изглежда, че тази реалност получава все по-голямо признание. Затова американската общност на домашното образование триумфира политически, когато успешно лобира в Конгреса на САЩ да изостави плановете да изисква от родителите да придобиват учителска правоспособност преди да им се разреши да учат децата си вкъщи. Според старшия научен сътрудник на Института „Хъдсън", Честър Е. Фин, това е забележителна демонстрация, че „американците стават придирчиви потребители а не доверчиви пленници на един държавен монопол. Те обявиха своята независимост, и вземат нещата в собствените си ръце" (Фин, цитиран в Кантроуиц и Уингърт, 1998, стр. 67). Широката общественост също осъзнава, че може да съществува алтернативно средство за предоставяне на образование. Една анкета на Нюзуик от 1998 г., например, откри, че 59 процента от американците са съгласни, че домашно образованите ученици са поне също толкова добре образовани, колкото учениците от държавните училища (Кантроуиц и Уингърт, 1998).

Декларацията за човешки права на ООН обявява, че „Родителите имат първостепенно право да изберат вида образование, което да бъде дадено на техните деца" (Член 26 (3)). Ако канадските и американските политици, които толкова често са ентусиазирани да се съобразяват с най-последните декрети на гореспоменатата организация, са сериозно ангажирани със смисъла на тази всеобща декларация, тогава държавната намеса в областта на домашното образование ще бъде ограничена. Макар домашното образование да не е нито желателно, нито възможно за всички семейства, то се е доказало като относително евтина и успешна образователна алтернатива. Като такава, то заслужава уважението на политиците и още внимание от изследователите.


 

Библиография

Archer, J. (1999). "Unexplored Territory." Education Week 19 (15) (December 8): 22-25.

Audain, T. (1987). "Home Education: The Third Option." The Canadian School Executive (April).

Bai, Matt (1999). "Anatomy of a Massacre." Newsweek (May 3).

Bauman, Kurt J. (2001). Home Schooling in the United States: Trends and Characteristics. Working Paper Series No. 53. Washington, DC: US Census Bureau, Population Division. Дигитален документ, който се намира на адрес http://www.census.gov/population/www/documentation/twps0053.html (отворен на 2 май 2007 г.).

Belfield, Clive R. and Henry M. Levi (2005). Privatizing Education Choice: Consequences for Parents, Schools and Public Policy. Boulder, CO: Paradigm Publishers.

Benning, Victoria (1997). "Home-Schooling's Mass Appeal." The Washington Post (January 20).

Bielick, S., K. Chandler, and S.P. Broughman (2001). Homeschooling in the United States: 1999 (NCES 2001-033). Washington, DC: US Department of Education, National Center for Education Statistics.

Billups, Andrea (2000). "Home School Movement Goes Global." The Washington Times (September 19).

Brabant, Christine, Sylvain Bourdon, and Frank Jutras (2003). "Home Education in Quebec: Family First." In Evaluation and Research in Education 17 (2&3): 112-131. Дигитален документ, който се намира на адрес: http://www.multilingualmatters.net/erie/017/erie0170112.htm.

Brandly, Mark (1997). "Home Schooling Leaps Into the Spotlight." The Wall Street Journal (June 9).

Cato Institute (2001). "National Education Testing: A Debate." Cato Policy Report (July/August).

Chandler, Michael Alison (2007). "Giving Proper Credit to Home-Schooled." Washington Post (June 11), p. B01.

Cleaveland, Elissa (2001)."Home Schoolers With Open Minds." The Washington Post (August 4).

Cloud, John and Jodie Morse (2001). "Is Home Schooling Good for America?" Cover Story. Time (August 27).

Clowes, George A. (2000). "Home-Educated Students Rack Up Honors." School Reform News (July).

Cook, Stephanie (1999). "Report Card on Home Schooling in US." The Christian Science Monitor (March 25).

Cooper, B., ed. (2005). Home Schooling in Full View:A Reader. Greenwich, CT: Information Age Publishing.

Davies, Scott and Janice Aurini (2003). "Homeschooling and Canadian Educational Politics: Rights, Politics and Pedagogical Individualism." In Evaluation and Research in Education 17 (2&3): 63-73. Дигитален документ, който се намира на адрес: http://www.multilingual-matters.net/erie/017/erie0170063.htm.

Delahooke, Mona (1986). Home Educated Children's Social/Emotional Adjustment and Academic Achievements: A Comparative Study. Непубликувана докторска дисертация. Los Angeles, CA: California School of Professional Psychology.

Eisler, Dale and Victor Dwyer (1997). "Domestic Lessons." Maclean's (September 1).

Evans, Dennis L. (2003). "Home is No Place for School." USA Today (September 3).

Farris, Michael (1997). "Solid Evidence to Support Home Schooling." Wall Street Journal (March 5).

Feinstein, Selwyn (1986). "Domestic Lessons/Shunning the Schools, More Parents Teach Their Kids at Home." Wall Street Journal (October 6).

Gallup, Alec M. and Stanley M. Elam (1988). "The 20th Annual Gallup Poll of the Public's Attitudes Toward the Public Schools." Phi Delta Kappan (September).

Gooderham, Mary (1996). "Web's a Winner for Home Schoolers." Globe and Mail (October 15).

Gordon, Edward E. and Elaine H. Gordon (1990). Centuries of Tutoring: A History of Alternative Education in America and Western Europe. New York: University Press of America.

Grubb, D. (1998). Homeschooling: Who and Why? Доклад представен на годишната среща на Асоциацията за образователни изследвания в Средния юг. Educational Research Association. New Orleans (November 3-6).

Gutterson, David (1993). Family Matters: Why Homeschooling Makes Sense. New York: Harvest Books.

Hepburn, Claudia Rebanks (1999). The Case for School Choice: Models from the United States, New Zealand, Denmark and Sweden. Critical Issues Bulletin. Vancouver: The Fraser Institute.

Hepburn, Claudia and Robert Van Belle (2003). The Canadian Education Freedom Index. Vancouver: The Fraser Institute.

Heuer, Steffan (2000). "Web puts the Home Back in Homework." CNN.com (September 19).

Holt, John (1981). Teach Your Own. New York: Delacorte.

Holt, John (1976). Instead of Education: Ways to Help People Do Things Better. New York: Dutton.

Holt, John (1964). How Children Fail. New York: Pitman.

Home School Legal Defense Association (2005a). "Homeschooling Under Fire in 2005 Legislative Sessions." HSLDA (February 8).

Home School Legal Defense Association. (2005b). "Homeschool Graduates Now Considered 'Preferred Enlistees' in all Four Branches of the Armed Services." HSLDA (December 13). Дигитален документ, който се намира на адрес: http://www.hslda.org/docs/news/hslda/200512/200512130.asp.

Homefires (2006). Readers' Survey: What It Costs To Homeschool. Дигитален документ, който се намира на адрес: http://www.homefires.com/articles/costs.asp (отворен на 25 септември, 2006).

Kantrowitz, Barbara and Pat Wingert (1998). "Home Schooling—Learning At Home: Does It Pass The Test?" Newsweek. Cover Story (October 5).

Kay, Barbara (2001). "School's Out Forever." The National Post (August 15).

King, Lila (2004). "Put Your Feet Up, It's Time for School." CNN (August 13).

Knowles, J. Gary (1991). Now We Are Adults: Attitudes, Beliefs, and Status of Adults Who Were Home-educated as Children. Доклад, представен на годишната среща на Американската асоциация за образователни изследвания. Chicago, April 3-7.

Krumbine, Marcy (2004). "There's No Place like Home." Homeschool Associates. Дигитален документ, който се намира на адрес: http://www.innovamultimedia.com/why_schl.html.

Leung, Rebecca (2000). "Teach Your Children Well." ABC News (September 15).

Lines, Patricia M. (2000a). "When Home Schoolers Go to School: A Partnership Between Families and Schools." Peabody Journal of Education 75 (1-2): 159-86.

Lines, Patricia M. (2000b). "Homeschooling Comes of Age." The Public Interest 140 (Summer): 74-85.

Lines, Patricia M. (1999). Homeschoolers: Estimating Numbers and Growth. Washington, DC: US Department of Education, Office of Educational Research and Improvement. Дигитален документ, който се намира на адрес: http://www.ed.gov/offices/OERI/SAI/homeschool/homeschoolers.pdf.

Lines, Patricia M. (1997). Home Schooling: An Overview for Educational Policymakers. Working Paper. United States Department of Education (January).

Lines, Patricia M. (1995). "Home Schooling." ERIC Digest 95 (April). No. EDO-EA-95-3.

Lines, Patricia M. (1993). Home Schooling: Private Choices and Public Obligations. USDepartment of Education, Office of Research.

Livni, Ephrat (2000). "Keeping The Faith." ABC News (August 23).

Luffman, Jacqueline (1998). "When Parents Replace Teachers: The Home Schooling Option." Canadian Social Trends (Autumn). Statistics Canada cat. no. 11-008-XPE. Ottawa: Statistics Canada.

Lyman, Isabel (2000). "Home Schooling and Histrionics." Cato Institute (May 31).

Lyman, Isabel (1998). Home Schooling: Back to the Future? Cato Institute Policy Analysis no. 294 (January 7).

Malkin, Michelle (2001). "Home Schooling Under Siege." Washington Times (May 22).

Mattox, William Jr. (1999). "Hidden Virtues in Home Schooling Spur Growth." USA Today (Feb. 3).

Maushard, Mary (1996). "Parent Discontent Fuels Home Schooling." Baltimore Sun (April 25).

Mayberry, M., J.G. Knowles, B. Ray, and S. Marlow (1995). Homeschooling: Parents as Educators. Thousand Oaks, CA: Corwin Press.

Mayberry, M. (1991). Conflict and Social Determinism: The Reprivatization of Education. Доклад представен на среща на Американската асоциация за образователни изследвания. Chicago, April 3-7.

McDowell, Susan A. and Brian D. Ray (2000). "The Home Education Movement in Context, Practice, and Theory." Peabody Journal of Education (June).

McDowell, Susan A., A.R. Sanchez, and S.S. Jones (2000). "Participation and Perception: Looking at Home Schooling through a Multicultural Lens." Peabody Journal of Education 75 (1&2): 124-46.

Merrifield, John (2004). "The Edgewood Voucher Program: Some Preliminary Findings," Cato Journal 23 (3): 447-462.

Merrifield, John (2001). Chapter 13 in The School Choice Wars. Lanham, MD: Scarecrow Press.

Merrifield, John, Malkin Dare, and Claudia R. Hepburn (2006). Why Canadian Education Isn't Improving. Studies in Education Policy (September). Vancouver: The Fraser Institute.

Montgomery, Linda (1989). "The Effect of Home Schooling on Leadership Skills of Home Schooled Students." Home School Researcher 5 (1).

Moore, R. (1986). "Research on Sociability." The Parent Educator and Family Report 4: 1.

National Commission on Excellence in Education (1983). A Nation at Risk: The Imperative for Educational Reform. Washington, DC: US Department of Education.

National Home Education Research Institute (2003). Web site at http://www.nheri.org/ (accessed June 26, 2007).

National Public Radio (2001). Homeschooling 101: Why We Do It. Документална поредица от три части (February 26-28). Намира се дигитално на адрес: http://www.npr.org/programs/atc/features/2001/feb/010226.cfoa.html.

Priesnitz, Wendy (1990). Home-Based Education in Canada: An Investigation and Profile. Canadian Alliance of Home Schoolers (March).

Preiss, J. (1989). Homeschooling: What's That? Доклад, представен на срещата на Асоциацията за образователни изследвания в Средния юг. Little Rock, AR (Nov. 8-10).

Ray, Brian D. (2004). Home Educated and Now Adults: Their Community and Civic Involvement, Views about Homeschooling, and Other Traits. Salem, OR: National Home Education Research Institute.

Ray, Brian D. (2003). "Facts on Homeschooling." National Home Education Research Institute. Дигитален документ, който се намира на адрес:http://www.nheri.org/index.php?option=com_content&task=view&id=174&Itemid=51 (отворен на 9 септември 2006).

Ray, Brian D. (1997a). Strengths of Their Own–Home Schoolers Across America: Academic Achievement, Family Characteristics, and Longitudinal Traits. Salem, OR: National Home Education Research Institute.

Ray, Brian D. (1997b). Home Education across the United States. Home School Legal Defense Association research study (March).

Ray, Brian D. (1994). A Nationwide Study of Home Education in Canada: Family, Characteristics, Student Achievement and Other Topics. Salem, OR: National Home Education Research Institute.

Raycroft, RuthAnn (2000). "Teach the Children at Home? Who—Me?" Women Today (September 18).

Rhodes, Tom (2000). "US Parents Switch to Home Schooling." The Times (September 10).

Richman, Howard B., William Girten, and Jay Snyder (1992). "Math: What Works Well At Home." Home School Researcher 8 (2).

Richman, Sheldon (1994). Separating State and School. Fairfax, VA.: Future of Freedom Foundation.

Rose, L.C. and A.M. Gallup (2001). The 33rd Annual PhiDelta Kappa/Gallup Poll of the Public's Attitudes Toward the Public Schools. Дигитален документ, който се намира на адрес: http://www.pdkintl.org/kappn/kimages/kpoll83.pdf.

Rudner, Lawrence M. (1999). "Scholastic Achievement and Demographic Characteristics of Home School Students in 1998." Educational Policy Analysis Archives 7 (8)(March 23). Дигитален документ, който се намира на адрес: http://epaa.asu.edu/epaa/v7n8/.

Saulney, Susan (2006). "The Gilded Age of Homeschooling." New York Times (June 5).

Schargel, Franklin P. (1993). "Total Quality in Education." Quality Progress (October).

Shyers, Larry (1992). Comparison of Social Adjustment Between Home and Traditionally Schooled Students. PhD dissertation. University of Florida.

Sink, Mindy (1999). "Shootings Intensify Interest in HomeSchooling." New York Times (August 11).

Smedley, Thomas C. (1992). Socialization of Home Schooled Children: A Communication Approach. Unpublished Master of Science thesis. Radford, VA: Radford University.

Smith, D.S. (1993). Parent-Generated Home Study in Canada: The National Outlook. Westfield, NB: Francombe Place.

Statistics Canada (2005). "Adult Literacy and Life Skills Survey." Second International Survey, 2003. The Daily  (May 11, 2005). Ottawa: Statistics Canada. Дигитален документ, който се намира на адрес: www.statcan.ca/Daily/English/050511/d050511b.htm.

Statistics Canada (1997). "A Profile of Home Schooling in Canada." Education Quarterly Review (Winter). Cat. no. 81-003-XPB. Ottawa: Statistics Canada.

Stecklow, Steve (1994). "Live and Learn: Fed Up with sSchools, More Parents Turn to Teaching at Home." Wall Street Journal (May 10).

Stevens, Mitchell (2001). Kingdom of Children. Princeton, NJ: Princeton University Press.

Taylor, John (1986). Self-Concept in Home Schooling Children. Ann Arbor, MI: University Microfilms International.

Time (1994). "Home Sweet School." (October 31).

USA Today (2005). "More Black Families Home Schooling" (December 11).

US Census Bureau (2006). Current Population Survey, 2006 Annual Social and Economic Supplement (March). Дигитален документ, който се намира на адрес: http://pubdb3.census.gov/macro/032006/hhinc/new01_001.htm.

US Census Bureau (2003). "P029: Family Type by Presence and Age of Related Children." 2003 American Community Survey Summary Tables. Дигитален документ, който се намира на адрес: http://factfinder.census.gov/servlet/DTTable?_bm=y&-geo_id=01000US&-ds_name=ACS_2003_EST_G00_&-_lang=en&-redoLog=false&-mt_name=ACS_2003_EST_G2000_P029&-format=&- CONTEXT=dt.

US Commission on National Security/21st Century (2001). Road Map for National Security: Imperative for Change—Phase III report.

US Department of Education [USDOE] (1996). Digest of Education  Statistics, 1996. Department of Education, National Center for Education Statistics.

US Department of Education [USDOE] (2006). "Chapter 2" in Digest of Education Statistics, 2005 (NCES 2006-030).

US Department of Education, National Center for Education Statistics. Дигитален документ, който се намира на адрес:http://nces.ed.gov/programs/digest/ (accessed September 12, 2006)

US Department of Education [USDOE] (2005a). Revenues and Expenditures for Public Elementary and Secondary Education: School year 2002-2003 (NCES 2005-353). US Department of Education, National Center for Education Statistics.

USDepartment of Education [USDOE] (2005b). The Condition of Education 2005 (NCES 2005-094). US Department of Education, National Center for Education Statistics. Дигитален документ, който се намира на адрес: http://nces.ed.gov/fastfacts/display.asp?id=91.

Van Galen, Jane A. (1991). "Ideologues and Pedagogues: Parents Who Teach Their Children at Home." In Jane Van Galen and Mary Anne Pittman, eds. Home Schooling: Political, Historical, and Pedagogical Perspectives. Norwood, NJ: Ablex.

Van Pelt, Deani (2003). Home Education in Canada. London, ON: Canadian Centre for Home Education.

Wake, Bev (2000). "Home Schooling Gets Top Marks." Ottawa Citizen (September 7).

Wall Street Journal (2002). "Home Improvement" (May 17).

Wallace, Nancy (1982). "Escape! Breaking Out of the School System." Inquiry (March 29).

Washington Times (2000a). "Home Schoolers No. 1 on College- Entrance Test" (August 22).

Washington Times (2000b). "College Feels Like Home" (August 15).

Welner, K.M. and K.G. Welner (1999). "Contexualizing Homeschooling Data: A Response to Rudner." Education Policy Analysis Archives 7 (13) (April 11). Дигитален документ, който се намира на адрес: http://epaa.asu.edu/epaa/ v7n13.html.

За авторите

Д-р Патрик Башъм е създател и директор на Института за демокрация във Вашингтон. Когато беше публикувано първото издание на тази статия, Патрик Башъм беше старши научен сътрудник към Центъра за представителна власт в Института „Кейто" във Вашингтон, където понастоящем е учен на временен трудов договор.  Преди да се присъедини към Кейто, д-р Башъм служи като директор на Центъра за обществени въпроси при Института „Фрейзър", където отговаря за изследванията на института върху образователната политика. Той е автор, съавтор и редактор на книги, студии, дисертации, прегледи и статии за разнообразни теми от политиката, които включват реформата в образованието, затлъстяването, легализирането на наркотиците, хазарта, екологията, данъчното облагане, регулацията на тютюнопушенето и социалните грижи, както и въпроси като демократизацията, разходите за политически кампании, политическия маркетинг, ограниченията на мандата и Третия път. Чест медиен коментатор и анализатор към вестници в Северна Америка, Патрик Башъм взима своята бакалавърска, магистърска и докторска степени по политически науки съответно от университетите Карлтън, Хюстън и Кембридж.

Д-р Джон Мерифийлд е член преподавателската колегия по икономика в университета на Тексас в Сан Антонио, където работи от 1987 г., и старши научен сътрудник в Института по образователна политика. Той публикува „Войните за избор на училище" [The School Choice Wars ], „Възможности за избор на училище" [School Choices], „Родителски избор като катализатор на образователната реформа: Глобални уроци" [Parental Choice as an Education Reform Catalyst: Global Lessons], 37 статии и няколко глави като съавтор в основните си преподавателски и изследователски сфери на образователна икономика, екологична икономика и икономика на природните ресурси, градска и регионална икономика и обществен избор. Д-р Мерифийлд получава бакалавърска степен по Управление на естествените ресурси от Сал Поли Сан Луис Обиспо през 1977 г., магистърска степен по Икономическа география от университета в Илинойс през 1979 г., и докторска степен по икономика от университета в Уайоминг през 1984 г.

Клаудия Р. Хепбърн е директор на образователната политика, управляващ директор на института „Фрейзър", в Онтарио и основател на Децата на първо място: Тръст за избор на училище,  първата частно финансирана програма в Канада за избор на училище. Децата на първо място позволява в момента на около 1200 деца в икономическо неблагоприятно положение да посещават 230 независими училища в Онтарио, и осигурява възможност на 50 деца да посещават 16 училища в Калгари. Тя е съавтор  на много студии по образователна политика, които включват: Защо канадското образование не се подобрява (2006), Канадски индекс за образователна свобода (2003), редактор е на Може ли пазарът да спаси нашите училища (2001),  и е автор на Защита на възможността да си избереш училището: Модели от Съединените Щати, Нова Зеландия, Дания и Швеция (1999). Тя е чест медиен коментатор по образователни въпроси, а нейните статии се публикуват във Фрейзър Форум и във вестници в цяла Канада. Тя има бакалавърска степен по английски от Колежа Амхерст в Масачусетс, и магистърска и бакалавърска степен по образование от университета в Торонто. Заради своята работа, г-жа Хепбърн е избрана за една от Десетте вдъхновяващи жени за 2006 г. от Уименс Пост.


[1] Например, документалната поредица от три части на Нешънъл Пъблик Рейдио Домашно образование 101: Защо го правим.

[2] Например, Училищния закон на Британска Колумбия от 1989 г. дава на родителите законното право да образоват децата си вкъщи при условие, че „осигурят образователна програма на всяко дете на училищна възраст". Законът за образованието в Онтарио казва, че едно дете е освободено от задължението да посещава училище ако той или тя получава „задоволително обучение вкъщи или на друго място."

[3] Най-съвременното разглеждане на развитието на регулаторните отношения между родителите с домашно училище и държавата е на Малкин, 2001.

[4] В Канада повечето родители с домашно училище правят това по религиозни или педагогически причини (виж Смит, 1993).

[5] Приблизително пет процента от домашното образование в САЩ следва подхода на „ънскулинг", който не се придържа към структурирана програма, но позволява на учениците да учат със своя собствена скорост и според своите собствени интереси (виж Клауд и Морс, 2001, стр. 52-3).

* Бел.пр. Така наричат онези християни в САЩ, които защитават буквалното тълкуване на текстовете на Библията, в противовес на „модернистите" и последователите на „висшата критика". Терминът не трябва да се бърка с мюсюлманските фундаменталисти, тъй като между двете обществени групи няма никаква връзка на приемственост, общ произход или общи идеи.

[6] Тази цифра изключва домашните ученици от Квебек, тъй като Министерството на образованието на Квебек не събира данни за домашните ученици.

[7] Несъответствието между тези числа не е изненада. Повечето провинции не осигуряват стимул за домашните ученици да се регистрират (или наказание, ако не го направят), затова, както може да се предполага, техните числа не са точно отражение на общия брой на домашните ученици. Асоциациите за домашно образование може да имат достъп до по-голям брой такива семейства, но техните числа са трудни за потвърждение.

[8] В сравнение, според Центъра за реформа на образованието, през 2005 г. има „над един милион" американски деца, които ходят на чартърни училища (www.edreform.com ) и 100 000 деца, които получават училищни ваучери (лично сведение от Фондация Фридман и лична преценка на броя на ваучерните ученици базирана върху Мерифилд, 2001 и 2004).

[9] Американски зам. министър на образованието Юджийн Хикок цитиран в Cato Policy Report (Cato Institute, 2001).

[10] Анкетата е проведена на 21-22 април 1999, както е съобщено в Бей, 1999, стр. 27.

[11] По това време трите големи федерални политически партии бяха Прогресивните консерватори, Либералите и Нова демократическа партия.

[12] За пълна дискусия на трудността при сравняването на тестовите резултати от домашните училища с тези на институционално обучаваните деца, виж Белфийлд и Ливайн, 2005, стр. 100-108.

* Бел.пр.: Според тази система на оценяване, ако някое дете има 65 процентни пункта означава, че то се е с правило по-добре от 65 процента от общия брой на децата, положили същия тест през съответната година.

Категории: