Начало Призракът на Хитлер преследва германските родители

Призракът на Хитлер преследва германските родители

Всред всички религиозни групи, баптистите са били едни от най-преследваните в Съветския Съюз. Те не са били просто християни, те са били хора,които изпитвали недоверие към държавата и настоявали за институционално разделение между Църква и Държава. Много баптисти принадлежали към немско-говорещото малцинство в Южна Русия и Казахстан. През късните 80 и раните 90 години на XX век, те емигрирали в Германия - земята, от която произхождали бащите им. Днес тези имигранти от Русия, както и южно-германските менонити, биват преследвани в родината си, защото не харесват това, което децата им учат в германските държавни училища. Не го харесват, защото смятат, че е в разрез с религиозните им убеждения. На децата не им е позволено да отсъстват от класове или училищни дейности, а домашното образование е нелегално в Германия откакто Адолф Хитлер го е обявил за противозаконно през 1938 г. 

Миналата седмица, съд в Падерборн, област Вестфалия, излезе с решение, че две баптистки двойки ще изгубят родителски права над децата си в областта на образованието. Съдът твърди, че намеса е нужна „за да защити децата от по-нататъшна вреда“ твърди още, че родителите са изявили „инатливо презрение, както към дълга на държавата да дава образование, така и към правото на децата да се развиват като личности, посещавайки училище.“ Съдът обяви местните Падерборнски социални служби за настойник над децата, и заповяда те да посещават училище. 

Двете двойки принадлежат към група от седем семейства, с общо петнайсет деца на училищна възраст, които не посещават училище. Родителите са били доведени пред съда от местния образователен борд , чийто директор, Хеинз Кохлер, твърди че домашното образование не може да бъде разрешено, защото „право на всяко дете e да бъде в реалния свят. Правата на родителите лично да образоват децата си ще попречат на децата да станат отговорни индивиди в обществото.“ Кохлер беше подкрепен от Вестфалският министър на образованието, социалистическият политик Уте Шейфър, който заяви, че дълга да се посещават държавно одобрените училища следва от „правото на детето да има свободно образование и  узряване.“

Миналият януари, друг съд в Вестфалската област, Гютерслох,  осъди семейство на шест дни затвор за майката, последвани от шест дни затвор за бащата, поради това, че са отказали да позволят на децата си присъствие на Коледната училищна пиеса по приказката на братя Грим (Цар Дорздобрад ), която те считат за богохулна. Затворническата присъда бе изискана от Свен-Георг Аденауер, християн-демократ, който е управител на областта Гютерслох, поради това че родителите отказали да платят глобата от 150 евро заради това, че не са изпратили децата си да присъстват на училищната пиеса.

След решението на съда, Херман Хартфелд, баптистки проповедник от Кьолн, който също така е и имигрант от Русия писа на Аденауер: „Тези родители не се подадоха на заплахите на комунистите. Наистина ли вярвате, че ще се пречупят пред вас?“ Въпреки това, германските християн-демократи, които най-вероятно ще спечелят идващите избори през септември, са точно толкова против домашното образование колкото и управляващите социалисти. Германското мислене, дори сред така наречените консерватори, е прекалено тоталитарно. В Германия се приема по презумпция, че родителите са неспособни да образоват собствените си деца. В това отношение германското мислене не се е променило много от времето на Адолф Хитлер, когато от германците се е очаквало да гледат на държавата като на загрижен родител. Иронично е, но Свен-Георг Аденауер е внук на Конрад Аденауер, първият пост-нацистки Канцлер на Германия.

Инициативата на Падерборнските баптисти да установят тяхно, собствено частно училище, беше отхвърлена от властите, които твърдят, че подобно училище ще бъде само за прикритие на домашното образование и че „всекидневната не е класна стая.“ Баптиските семейства получиха подкрепата на Херман  Щюхар, 68 годишен християнски педагог, който от 1980 до 1997 е обучавал седемте си деца вкъщи, въпреки изрична държавна забрана. Щюрах държи Филаделфийското училище в Зиген, друг Весфалски град. Филаделфийското училище, което не се признава официално от германските власти, е основано с цел да подпомага семействата обучаващи децата си вкъщи. Щюрах призовава всички християнски семейства в Германия да изтеглят децата си от държавните училища, за които той твърде, че са попаднали в ръцете на „неомарксисти, пропагандиращи атеистки хуманизъм, хедонизъм, плурализъм и материализъм.“ Манфред Мюлер, християн-демократа, който е управител на областта Падерборн, заплашва да заведе Щюрах пред съда с обвинени за „Държавна измяна и подбуждане на хората, срещу властта“ – обвинение, което Нацистите са използвали срещу своите опоненти. Мюлер смята домашното образование за държавна измяна понеже „Задължението да се посещава училище е гражданско задължение, в което никой не трябва да се меси.“

Числото на домашно образоващите се деца в Германия е около 500. За страна с 80 милиона души население, 500 деца са изключително незначителна бройка. Това е така, защото за разлика от западните и южните си съседи, Германия е обявила домашното образование за нелегално. Миналата година полицията в Бавария задържа принудително няколко хоумскул бащи в ареста. Те принадлежат към няколко християнски групи, които претендират за правото на родителите да образоват децата си. Тези родители не са подкрепени от официалните (държавно финансирани) църкви. Райнхард  Хемпелман, представител на Евангелистката църква в Берлин поддържа становището, че хоумскул семействата се „изолират от света и традиционните църкви.“ Алфред Бъс, председател на Евангелистката Църква във Вестфалия, заяви, че „религиозната свобода не оправдава противопоставянето срещу задължението да се посещава училище.“

Шест десетилетия след смъртта на Хитлер, германските политици и официалните църковни водачи изглежда все още не разбират какво представлява истинската свобода: Отглеждането на децата е прерогатив на техните бащи и майки, не на държавата, която никога не е  великодушен родител и най-често е враг на децата. 

Взетите на прицел родители са християни, чиято вяра ги насърчава да действат според принципите си, но яростната реакция на властите издава всичко.  Борбата е за сърцата и умовете на децата. В Германия училищата са се превърнали в институции за държавна пропаганда, място където децата са възпитавани без всякакво колебание да приемат властта на държавата във всяка една област от живота им. Не е случайност това, че тези, които са избягали от индоктринацията на Съветският Съюз, разпознават това, което държавата прави в училищата и са достатъчно обезпокоени, те искат да предпазят децата си от училищната система. Притеснителното е, че „свободните“ западни родители приемат нападението над тяхната свобода, като нормална и гледат на християнските родители, които искат да излязат от системата с подозрение.

Какво може да си помисли човек за модерна Германия, страна, която с радост издига бивш марксистки фанатик и защитник на тероризма до поста Министър на Външните Работи, но обвинява обикновените граждани в измяна, защото са изказали притеснението си относно училищата, в които се образоват децата им? Очевидно германците не са научили нищо от живота, който водиха под пълен държавен тоталитаризъм през последния век.

 

Статията е взета оттук

Превод от Английски език: Георги Порумбачанов

 

Категории: Образование, Семейство, Държава