Ресантиментът на хуманитарният егалитарист, страдащ от алтруизъм
„Що ли не се учудвам кой е източника на статията... Същите сектанти вече вилнеят и у нас. Преди години, под друга форма зомбираха децата ни, след редица самоубийства на деца ги забраниха, сега са се целят направо в родителите, чрез тях пътя до децата ни е най-пряк. Калвинистите, най-върлите защитници на Конвенцията за човешки права, и най-върлите противници на Конвенцията за правата на детето.“ – Теодора Пиралкова
Горното изказване е поставено във фейсбук профила на Теодора Пиралкова (02.09.2013), над статията описваща отвличането на 4 деца от родителите им, чрез брутална полицейска акция, включваща тежко въоръжени специални части в Германското градче Драмщат. Разбира се, това изказване е просто повод, да покажа, докъде може да стигне болната фантазия на съвременния хуманист или по-точно хуманитарист. Няма съмнение, че подобно изказване е следствие на ресантимент, затова ще дам кратко описание на този термин, понеже предполагам, че много от четящите не знаят значението му. Грешите, ако предполагате, че терминът ресантимент идва от английското resentment – негодувание. Транслитерация от френски на думата ресантимент прави Ницше в своята прословута атака срещу християнството. От тогава, терминът се използва по един и същ начин и от други философи, без де се изменя неговият спелинг. Ресантиментът е обида, подбудена от завист заради притежанията или качествата на друг човек.
Хърбърт Шлосберг, дава прекрасна дефиниция на ресантимента в книгата си „Идоли за погибел“: „Ако чувството за обида не бъде удовлетворено чрез нараняване на причинителя, резултатът е едно постоянно умствено състояние, произтичащо от потискането на емоции, които не могат да бъдат изразени, защото не се приемат за правилни. Резултатът е омраза и желание да се опозори и хвърли петно по достойнството на другия.“ Разбира се, отмащението е главното проявление на ресантимента.
Ресантиментът не е просто злоба и негодувание, понеже не се задоволява с мълчаливо страдание. Той търси освобождение, чрез нанасянето на вреда (физическа или под формата на клевета) на хората, които са предизвикали ресантимент у някого. Най-важно за ресантиментът е, че той произхожда от тенденцията да се сравняват собствените качества с тези на някой друг: богатство, външен вид, интелигентност, семейство, деца, приятели и пр. Преди повече от 150 години, лондонският вестник Times пише:
„Никакъв грях на човека, нито неговата жестокост, неугледност, невъзпитание не могат да предизвикат такова възмущение сред съвременниците, приятелите и съседите му, както неговия успех. Това е единственият непростим грях, който нито разумът може да защити, нито смирението да умилостиви. „Когато от небето така е нареден, презрян ще бъде той от мен?“ е искрено и естествено отношение на вулгарния човешки ум. Този, който пише така, както ние не можем, говори, както ние не можем, работи, както ние не можем, успява, както ние не можем, не е ли извършил всички престъпления, на които е способен човек. Долу такъв човек! Защо да тежи на земята?“ – Times of London, October 9, 1858
Ресънтиментът цени повече опозоряването или нанасянето на вреда на субектът в който се цели, отколкото собственото си благополучие. Доста от бруталните действия на хората, които иначе нямат логично обяснение, могат да се обяснят по този начин. Ричард Хофщетер описва анти-интелектуализмът с термина ресантимент и пояснява, че това е: „ . . . негодувание срещу и недоверие към умствения живот и към тези, които се смятат за негови представители; предразположение към непрекъснато омаловажаване на стойността на този живот.“ От своя страна Щелер пояснява, че ресантиментът често си служи с трети лица, ползвайки ги като маши, за да оклевети или омаловажи субекта на своята омраза. Казано иначе, дребнавото човече, подвластно на ресантимент, с готовност би хвалило врага на своя омразен опонент, не защото го обича, а защото иска да нарани субекта на своята омраза. Така че слабохарактерен и малодушен човек, лесно може да бъде просто използван, за да се атакува някой друг.
Точно тук, на помощ на ресантимента идва алтруизма. Думата алтруизъм е измислена от Огюст Конт, който между впрочем страда през целия си живот от силен ресантимент, понеже е изпил отровата на алтруизма и е поклонник на егалитаризма, досущ, като Пиралкова. Алтруизмът се хвали с одобрението на слабите и нищожните, дори за собствена вреда, стига това да принизи добрите и силните. Ако трябва да опишем алтруизма в моралния свят на Пиралкова, който е пропит с ресантимент, можем да кажем, че любовта й към държавата и нейните тоталитарни програми касаещи пряко родителите и децата, е всъщност прикрита омраза, потисната завист и желание за унищожение, насочени срещу свободата, която родителите и децата заслужават по принцип.
Съвсем естествено ресантимента и алтруизма се връзват с етичната клонка в религията на човечността, наречена хуманитаризъм. Хуманитаризмът е термин, който в началото е идентифицирал учениците на група еретици, които са проповядвали човешката същност на Христос, но са отхвърляли неговата божественост. Впоследствие терминът се използва, когато се говори за религията на човечността и носи смисъл на преклонение пред човека – стига разбира се да не става въпрос за човек, който има друг Бог, вместо човека. Така в крайна сметка хората, които са болни от алтруизъм и заразени с ресантимент, са неизбежно хуманитаристи. Със сигурност не са християни!
Накрая, няма как да не стигнем до извода, че човек, който може да напише глупост, каквато са думите на Пиралкова, е неизбежно и егалитарист. Няма да описвам какъв е първоначалния смисъл на егалитаризма, който съвсем неправилно е взел френската дума égalité (равенство), за да опише борбата на мързеливите, които искат да имат всичко, което имат трудолюбивите, но без да работят. Хуманитаристите се борят цял живот за равенство на възможностите, водени от утопичната вяра, че равните възможности, носят равни резултати. Това разбира се е заблуда. Естествено, че равенството на възможностите, гарантира неравенство в крайния резултат, защото хората са неравни в своята мотивация, способност и воля. Освен това, ценностите са толкова различни, че насочват различните хора в различни посоки, като резултата е следствие именно от ценностите, които са и основни презумпции. Да защитаваш държава, която е отвлякла 4 деца от родителите, само защото децата не ходят в държавно училище, е не само признак за малоумие, но и сериозна заявка за поклонение пред тоталитаризъма, който естествено би произлязъл от теорията на егалитаризма (равен старт, равни възможности).
Освен всичко, да наречеш организация със световна тежест и позиция, каквато е HSLDA сектанти и калвинисти е признак на интелектуална немощ, която дори не би могла да осмисли, защо хуманитарист с егалистични принципи, подвластен на алтруизма и болен в тежка форма от ресантимент би си правил труда да коментира нещо, което неразбира! Навярно „калвинист“ е някаква обида в нараненото съзнание на хуманитаристите, които дори не са си направили труда да разберат, че именно наследството на Жан Калвин все още крепи разрушаващата се западна цивилизация. Това би станало ясно, ако хуманитаристите бяха чели Лудвиг фон Мизес, Адам Смит и Фридрих Хаиек, вместо Чарлс Дарвин, Фридрих Ницше и Карл Маркс. Разбира се, Пиралкова не е чела нито едните, нито другите, но нейният пост във фейсбук ми даде рядката възможност да разясня ресантиментът на хуманитарният егалитарист, страдащ от алтруизъм.
