Начало Двама атеиста влизат в кръчма . . . излиза само един

Двама атеиста влизат в кръчма . . . излиза само един

Атеистите отново разпространяват религията си. Най-скорошният им опит за евангелизация се води под лозунга: „Отпуснете се: ад не съществува, нито пък рай, наслаждавайте се на живота си.“ Това, което следва е опита ми да покажа какво би се случило ако някой следва този „библейски/свещен“ атеистичен стих последователно:

Първи Атеист: Забелязах какво пише на лозунга ви, че трябва да се радвам на живота, защото няма ад: Това означава ли, че след смъртта няма Бог, който би ме съдил за това, което съм направил или не съм направил, през живота си?

Втори Атеист: Да. В действителност няма да има никой, който да съди теб или мен. Няма карма или прераждане на душата. Както казва онази песен, „Ние сме просто прах във вятъра.“ Освен това , Бог е измислен герой, който хората са измислили преди много време за да дадът смисъл на живота, преди да открият науката. Когато нещо в света не може да се обясни, хората приписват необяснимото на свръхестествени същества като боговете и демоните, духове и зли духове. Откакто се появи науката, знаем, че само материята е от значение. Ако не може да се види чрез микроскоп или ако свойствата му не могат да се измерят, значи не съществува. Невидими същества като богове, духове и гоблини не могат да съществуват в днешния определен от физиката свят.

Първи Атеист: Значи, ако не мога да го видя или да го изследвам, следователно не съществува. Ако дадено същество не притежава физически качества, не съществува.

Втори Атеист: Да. Науката е успяла с много труд да премахне много религиозни суеверия идващи от миналото.  Все още съществуват някои от тях, но нашата организация се бори, с времето, да премахне от нашият свят всяка следа от съществуването на религия или свръхестественост.

Първи Атеист: Ех, толкова ми олекна. Целият ми живот са ме учили, че съществува божествено същество, което е създало света, изявил е характера Си в точен и ясен морален закон и един ден ще ме съди според това доколко съм спазвал този морален закон. Вие казвате, че такова същество не съществува и мога да се наслаждавам на живота си по моите си правила. Искам да съм сигурен в това. От огромно значение е какво казва системата ви на вяра за това.

Втори Атеист: Да. Както казва нашият лозунг, „Отпуснете се: ад не съществува, нито пък рай, наслаждавайте се на живота си.“

Първи Атеист: Толкова се радвам, че ми каза всичко това. Лозунгът ви привлече вниманието ми и заради него разбрах, че си струва да си живя живота. Преди това нямах ясна цел, но вече имам. Сега, дай ми всичките си пари и ключовете за колата си. Също така, искам ПИН кодовете на всичките ти кредитни и дебитни карти. Ако не направиш каквото ти кажа, ще ти пръсна главата.

Втори Атеист: Свободни сме да се наслаждаваме на живота, стига наслаждаването ни да не потъпква правата на другите хора.

Първи Атеист: Кой казва? Какъв авторитет прави това вярно и задължително?

Втори Атеист: Това се изисква от нормално благоприличие.

Първи Атеист: Кой определя какво е благоприлично?

Втори Атеист: Неправилно е да се краде и убива.

Първи Атеист: Не е така. Към този момент  е незаконно да се краде и да се върши това, което религиозните хора наричат убийство. Законите са социални спогодби, които са остатаци от суеверното ни религиозно минало. Оцеляването на най-силният е истинската основа на не-религиозният ни еволюционен произход. Законите постоянно се менят. Това доказва, че няма морални абсолюти. Като атеисти не можем да докажем, че съществуват морални абсолюти, тъй като никой не е видял морален абсолют и никой не успял да изследва морален абсолют под микроскоп. Те са като фантасмагориите, който осъждаме като нереални.

Втори Атеист: Но има всякакви морални абсолюти, които могат да се изследват.

Първи Атеист: Покажи ми един. Каза, че само материалното е истинско. Бог не е материално същество, което може да бъде изследвано от науката, така че не може да съществува. Това твърдим ние, атеистите. Покажи ми физически закони против убийство и кражба. Разбира се, не можеш, защото не съществуват, предвид нашите материалистични възприатия.

Втори Атеист: Разумът ни казва, че е грешно да се убива и краде.

Първи Атеист: Това ли е най-доброто, което успя да измислиш? Разумът? Аз мисля, че е много разумно да ти взема нещата, защото ще ми се усладят ползите от тях. Лозунгът ти казва, всеки да си прекарва добре. Аз искам да си прекарам добре по този начин. А и чий разум трябва да следвам? Твоят? Изглежда ми разумно да ти открадна нещата, тъй като ти не си съвсем последователен във вярванията си. Вкопчваш се в остатъците на религията и в крайната, абсолютна отговорност. Адолф Хитлер не е вярвал, че действа нерационално. Нито Ленин или Сталин, а те са унищожили (не са убили) милиони хора за това, което сами са представяли като много рационални причини. Французите са вдигнали революция с цел абсолютизиране на разума. Познай какво са правили? Крадяли са и са убивали в името на разума и са го наричали „добродетелност“.

Втори Атеист: Но цивилизацията разчита на законите и морала, за да съществува.

Първи Атеист: Един последователен атеист, не може да отчете значението на морала и реалността. Ако няма съд след смъртта, значи няма разлика между Адолф Хитлер, който е избил 6 милион евреи и сър Николъс Уинтон, който организирал спасяването на над 600 еврейски деца от нацистките лагери. При смъртта, според атеистичните разбирания, те са равни, нищо повече от прах във вятъра.

Мао Дзедунг и Йосиф Сталин биха казали, че са работили за свят, който би донесъл на тях и на такива като тях най-голямата възможна наслада и щастие . . .  Сега, като се позамисля, нещо не ми харесва това атеистично чудо. Ако мога да те обирам и убивам, без вечни последици, то тогава другите хора могат да постъпват по същия начин и с мен.

Лозунгът ти е глупав. Трябва да помислиш над вярванията си малко повече, че да не свършиш като атеистката Мадалин Мърри О‘Хейр. „През 1995 тя е отвлечена и убита, а тялото й осакатено, Заедно с нея са убити синът й Джон Мърри  и внучката й Робин Мърри О‘Хейр. Това престъпление е извършено от Дейвид Роланд Уотърс – бивш управител на сдружението „Американските Атеисти“ основано от Мадалин Мърри О‘Хейр.“

Уотърс сигурно си е казал: „Отпусни се: ад не съществува, нито пък рай, наслаждавай се на живота си.“

 

Статията е взета оттук

Превод от Английски език: Георги Порумбачанов

 

Категории: