Анатомия на аргумента: Как да откриваме невалидни логически аргументи в спор
В логиката терминът аргумент означава „комплект” от твърдения, които, взети заедно, подкрепят дадено заключение. Но не всички аргументи са еднакво логични. Ето как да разпознавате логичните аргументи, за да сте по-добре екипирани да откривате нелогичните аргументи, когато ги видите.
Подвеждащ въпрос: Коя от следните сцени представя спор (размяна на аргументи)?
а) Две малки братчета се сдърпват за играчка.
б) Две групи фенове на два противникови отбора си крещят, че техният отбор е по-добър.
в) Враждебна размяна на реплики се превръща в кавга в стар уестърн.
И в трите сцени има размяна на аргументи (спор) в смисъла на противопоставяне на твърденията на две страни. Но в логиката аргументът е нещо по-специфично.[1] Той е набор от твърдения, обозначавани с термина предпоставки, с които се цели подкрепа на друго твърдение, наречено заключение. Например:
- Предпоставка 1: ДНК съдържа информация.
- Предпоставка 2: Информацията идва само от интелигентни източници.
- Заключение: Следователно ДНК произхожда от Интелигентен Източник.
Този аргумент следва логични и валидни разсъждения, но не всички аргументи са еднакво логични. Да проследим как се характеризират различните видове аргументи, за да можете лесно да отличавате надеждните съобщения от убедителните заблуди.
Дедуктивни аргументи[2]
Дедуктивните аргументи, какъвто е горният пример за ДНК, се стремят да докажат, че даден извод със сигурност е верен. Те се смятат за валидни, ако извадените от тях заключения логично следват от техните предпоставки. Ако предпоставките са верни, тогава и изводът трябва да е верен. Изводите от невалидните аргументи, обаче, не следват по необходимост от техните предпоставки и в резултат се получават отклонения от логичността, наречени логически грешки. Например:
- Предпоставка 1: Ако имаш котка, значи си собственик на домашен любимец.
- Предпоставка 2: Нямаш котка.
- Заключение: Следователно не си собственик на домашен любимец.
Ясно е, че заключението „не си собственик на домашен любимец” не следва по необходимост от тези предпоставки, защото има и други начини да бъдеш собственик на домашен любимец, освен притежанието на котка. Така че този аргумент е невалиден, той съдържа логическа грешка, наречена „отричане на антецедента”.
И така, може ли да се вярва на всички валидни аргументи? Не е задължително. Например:
- Предпоставка 1: Всички бозайници дишат огън.
- Предпоставка 2: Катериците са бозайници.
- Заключение: Следователно катериците дишат огън.
Въпреки че предпоставка 1 е (слава Богу) грешна, този аргумент е логически валиден, защото, ако всички негови предпоставки бяха верни, заключението му също трябва да е вярно. Ако даден аргумент е валиден и всички негови предпоставки са верни, аргументът се смята за солиден. Но ако във валиден аргумент се появи дори една невярна предпоставка, аргументът е несолиден. Ето още един пример:
- Предпоставка 1: Ако съществуваше любящ Бог, светът нямаше да е пълен със страдание и смърт.
- Предпоставка 2:Светът е пълен със страдание и смърт.
- Заключение: Следователно любящ Бог не съществува.
Този аргумент следва логически валидна структура, наречена „отричане на консеквента”. Това означава ли, че заключението му заслужава доверие? Не, освен ако всички негови предпоставки не са верни. Предпоставка 1 твърди, че любящ Бог и свят, пълен със страдание, не могат да съществуват заедно в една и съща реалност. Но Библията разкрива, че Бог е любящ и същевременно в света има страдание, защото човешкият грях е покварил идеалната вселена, създадена от Бога. Следователно този аргумент е несолиден.
По-незабележими грешки
Сега внимавайте. Невалидните или несолидните аргументи може да изглеждат достоверни, ако техните заключения са верни. Например:
- Предпоставка 1: Ако едно създание е птица, то може да лети.
- Предпоставка 2: Златната рибка не може да лети.
- Заключение: Следователно златната рибка не е птица.
Аргументът има вярно заключение и логически валидна структура. Въпреки това е несолиден, защото първата му предпоставка е грешна (някои птици не могат да летят). Какво ще кажете за следващия пример?
- Предпоставка 1: Ако хората са еволюирали от маймуни, маймуните не биха съществували днес.
- Предпоставка 2: Маймуните съществуват днес.
- Заключение: Следователно хората не са еволюирали от маймуни.
От Библията и експерименталната наука можем да заключим, че това заключение е вярно, затова този аргумент може да изглежда логичен. И все пак, първата му предпоставка е невярна, защото е възможно маймуните все още да съществуват днес, дори ако хората наистина са еволюирали от малка популация от тях - освен това, еволюционистите и без това не вярват, че хората са еволюирали от съвременните маймуни. Ето защо този аргумент се нарежда високо в класацията на аргументите, които креационистите не бива да използват[3].
В крайна сметка, невалидните или несолидните логически аргументи може да се използват за достигане до правилни заключения, а валидната логика може да се използва за доказване на погрешни заключения. Тогава, без значение дали е достоверен, даден дедуктивен аргумент е надежден само тогава, когато неговото заключение по необходимост следва от всичките му предпоставки, които са до една верни.
Индуктивни аргументи
Дедуктивните аргументи се стремят да докажат, че дадено твърдение със сигурност е вярно, докато целта на индуктивните аргументи е да предположат, че дадено твърдение вероятно е вярно. Например:
- Предпоставка 1: Повечето фосили са погребани по време на световния потоп.
- Предпоставка 2: Археоптериксът е фосил.
- Заключение: Следователно археоптериксът вероятно е погребан по време на световния потоп.
Вместо да бъдат валидни и невалидни, индуктивните аргументи се делят на силни и слаби. Колкото по-вероятно е заключението (като допускаме, че всички предпоставки са верни), толкова по-силен е индуктивният аргумент. Например:
Индуктивно силен аргумент:
- Предпоставка: 99% от пациентите твърдят, че витамин Х е подобрил техните симптоми.
- Заключение: Така че, ако имаш тези симптоми, вероятно ти също ще имаш полза от витамин Х.
Индуктивно слаб аргумент:
- Предпоставка: 49% от пациентите твърдят, че витамин Х е подобрил техните симптоми.
- Заключение: Така че, ако имаш тези симптоми, вероятно ти също ще имаш полза от витамин Х.
Ако индуктивният аргумент е силен и предпоставките му са верни, тогава той е състоятелен. Една или повече неверни предпоставки обаче правят индуктивния аргумент несъстоятелен.
Може би изглежда, че текстът до тук е пълен с понятия, които трудно се осмислят, но можете да си помогнете с фигура 1, за да подредите всички термини.
Обобщение
Време е за кратко резюме. В логиката аргументите съдържат набор от предпоставки, целящи да подкрепят дадено заключение. Дедуктивните аргументи се стремят да докажат, че заключението е вярно, тъй като по необходимост следва от предпоставките в даден валиден аргумент. Тези аргументи са солидни само ако са логически валидни и всички техни предпоставки са верни.
Индуктивните аргументи, от своя страна, се стремят да предположат, че заключението вероятно е вярно, като най-силните аргументи съдържат най-вероятните заключения. За да бъде състоятелен, индуктивният аргумент трябва да е силен и да съдържа само верни предпоставки.
В крайна сметка, способността да разпознавате солидните дедуктивни аргументи ще ви помогне да не ставате жертва на слаби, невалидни или несолидни линии на разсъждение - и особено на подвеждащите въпроси.
Патриша Инглър е лектор, автор и младежки координатор в Answers in Genesis, Канада. Тя получава средно образование у дома си. Страстта ѝ към апологетиката я отвежда в светски либерален университет, където минава курсове по еволюция, за да разбере от личен опит как студентите християни могат да се справят със светското образование, без да подкопаят библейския си мироглед. Сега тя е посветена на задачата да даде на студентите християни практически инструменти и насоки за устояване във вярата в интелектуално враждебна среда. Това тя постига чрез блога си и канала си в YouTube.
Превод: Маринела Инчовска
[1] Това обяснение се налага, защото на английски има двусмислица: думата „argument” означава и аргумент, и спор. (бел. прев.)
[2] Дедуктивните и индуктивните аргументи са различни от дедуктивното и индуктивното разсъждение. Дедуктивните и индуктивните аргументи се стремят да докажат, че дадено твърдение със сигурност е истина (дедуктивен) или вероятно е истина (индуктивен аргумент). А дедуктивното и индуктивното разсъждение се основават на извличане на изводи от общото към конкретното (дедуктивно) или от конкретното към общото (индуктивно разсъждение). (бел. авт.)
[3] Други такива аргументи, според научния креационистки сайт Answers in Genesis са, че вторият закон на термодинамиката е започнал да съществува след грехопадението, че Дарвин се е върнал към християнството на смъртното си легло, че изчисления на NASA доказват съществуването на по-дългия ден от историята за Исус Навин и др. Повече информация за аргументите, които креационистите е добре да избягват заради погрешната им логика можете да намерите тук (бел. прев.)