Начало Апологетични похвати

Апологетични похвати

“Где е мъдрият? Где книжникът? Где е разисквачът на тоз век? Не обърна ли Бог в глупост светската мъдрост?

1 Кор.1:20

 

Християните често нямат адекватна и цялостно последователна апологетика. Този факт им пречи да се противопоставят успешно на езическата „мъдрост”, която иначе Бога определя като глупост (1 Кор.3:19). Ако християните отстъпват, вместо да атакуват успешно светската глупост, трябва да се запитаме, кой всъщност е глупака? Всички християни трябва да полагат усилие за да изграждат умения, които ще им помогнат да отговорят успешно на интелектуалните атаки от страна на невярващите. Трябва да се научим, както апостол Павел, да довеждаме мъдростта на този свят до глупост, каквато тя наистина е.

 

Често пъти, нашите интелектуални противници се самоопределят за високообразовани  според стандартите на падналият в грях човек. Какво значение има, ако някой смята себе си за мъдър и самодостатъчен в собствените си очи и не приема поука, нима Словото не ни казва, че тези са безумци (Пр.12:15). Интелектуалната сила на всеки езичник, бързо може да бъде обезсмислена, ако знаете как да използвате добре, най-силното оръжия което имате – Библията. Именно Библията твърди, че „Който уповава на своето си сърце е глупак” (Пр. 28:26). По-лесно е да победите в дебат езичник, които смята себе си за умен. Такъв човек, разчита на своята интелектуална автономност и неговата гордост и самонадеяност са вашите козове.

 

Всеки безумец се уповава на собствения си ум и обича да се втурва в атака (Пр.14:16). Няма да ви е трудно да се справите, ако сте хладнокръвни и уповавате, като мъдър апологет на Божието Слово. Не забравяйте, че най-слабото място на глупака е неговата твърда и непоклатима вяра в безпогрешността на собствените му аргументи, които са базирани на увереността му, че той може да достига до истината независимо от Бога. Не трябва да очаквате нищо повече от това, идиота срещу вас, да демонстрира с пълна сила простотията си, обещан ви е подобен развой в дебата (Пр.12:23; 13:16;)

 

Помнете, че имате знание за човека, който се препира с вас. Той е безумец и глупак, защото не познава Бога (Пс.14:1; 53:1). Но най-важно от всичко е, че глупеца няма да спори с вас за да достигне до истината, а да оправдае себе си. Поробени от греха и в бунт срещу Бога, езичниците търсят себеправедност, за да се защитят от тревогата в сърцето си. Когато говорите за Бога, като за Съдия и Спасител, бъркате в дълбока рана. Любовта на роба към оковите е по силна от смирението да позволи някой да отнеме бремето му. Природата на греха, не ще отдели кучето от бълвоча: „Както кучето се връща на бълвоча си, Така безумният повтаря своята глупост.” Пр.26:11.

 

Разбира се ще питате, какъв е смисъла да говорите с безумни хора, след като е „По-добре да срещне някого мечка лишена от малките си, Отколкото безумен човек в буйството му.” Пр.17:12. Смисълът е в това, че ще докажете практически истинността на Божието Слово, което ни казва, че всеки, който чуе Христовите думи и ги отхвърли е безумец, чийто живот е положен на нестабилна основа (Мат.7:26). Сега вече сте наясно, че не е възможно да изгубите дебат с езичник. Това, че някой не се е покаял и приел Господа за Бог и Спасител, не е ваш провал – спасителното познанието не е човешки патент. Ясно е обаче, че щом отхвърля истината на Словото, опонента ви е извратен човек с несмислено и помрачено сърце (Рим.1:21).

 

Как най-бързо, ще доведем до противоречие атеиста и ще посрамим неговото презрение към християнската вяра? Корнелиус Ван Тил, а след него и Грег Бансен, виждат  превъзходна апологетична тактика в Пр.26:4-5 – „Не отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да станеш и ти подобен нему. Отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да се има мъдър в своите си очи.”

Най-общо, тази апологетична процедура се състои в това, че на първо място, християнинът не трябва да отстъпва от своите религиозни презумпции – „Не отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да станеш и ти подобен нему”. Както писах в статията „Вкоренени в Христа”, не можете да изоставите праведните, истинните презумпции за да попаднете в капана на грешната логика. Противопоставянето на езичника ще изгуби смисъл, ако възприемете неговата философия, че трябва да имате „неутрален” старт при спора. Ако християнството липсва, като предварително условие за разбиране на фактите, то фактите не могат да бъдат обяснени. Това е първата стъпка.

 

След това: „Отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да се има мъдър в своите си очи.”. Мъдро решение, както казва Ван Тил, е да докажете, че от позицията от която тръгва атеиста ще покаже само, че в крайна сметка „фактите не са факти и законите не са закони”. Казано иначе, като добър апологет, трябва да умеете да отговорите на глупака, чрез неговите презумпции. Ползвайки логиката му доведете изводите до край. Атеиста, никога не стига до края на своята логика, това е опасно за него, гарантира му поражение. Ако извървите пътя на глупака, ще докажете, че „мисленето му е безсмислено”. Грег Бансен твърди, че в човешката история „никога не е живял човек, който да може състоятелно да спори и да защитава възгледа на този свят (т.е. неверието)”. Бих добавил, че няма и да живее, защото, както твърди Ван Тил: „Християнството е единствената смислена позиция за хората . . . Християнството е основата за самата идея за доказателство”.

 

Имайки предвид всичко това, много бързо ще стигнете до извода, до който стига и апостол Павел, когато пита: Где е мъдрият? Где книжникът? Где е разисквачът на тоз век?Не обърна ли Бог в глупост светската мъдрост?(1Кор.1:20)

Категории: Апологетика